1Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая:2Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.3Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха,4Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.5Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос.6Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.7И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.8Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение*, свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си;9даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.10И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави,11като ни съдействате и вие чрез молитва, така че, поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат, да благодарят мнозина за нас.
Отлагане на посещението в Коринт
12Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.13Защото не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате14(както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.15С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен,16като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.17Нима като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“?18Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“,19защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана и „да“ и „не“, но в Него стана „да“;20понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас.21А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог,22Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.23Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;24защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди.
Верен
1Павел, с Божията воля апостол на Иисус Христос, и брат Тимотей до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая:2Благодат на вас и мир от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос.3Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха,4който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.5Защото, както изобилстват в нас страданията на Христос, така и нашата утеха изобилства чрез Христос.6И ако ни притесняват, това е за вашата утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за вашата утеха (и спасение), която действа, като устоявате на същите страдания, които понасяме и ние.7И надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.8Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си;9но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,10който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,11като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената на нас чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас.12Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас.13Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че ще разберете и до край;14както и отчасти сте разбрали, че ние сме похвала за вас, както и вие – за нас, в Деня на нашия Господ Иисус.15С тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди това, за да имате втора благодат,16като мина през вас за Македония, а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.17Като възнамерявах това, лекомислено ли постъпих? Или това, което възнамерявах, от плътта ли го възнамерявах, че да означава Да, да и Не, не едновременно?18Но Бог е верен, така че словото ни към вас не е Да и Не.19Защото Божият Син, Иисус Христос, който беше проповядван между вас от нас – от мен, Сила и Тимотей – не беше Да и Не, а в Него беше Да;20понеже, колкото са Божиите обещания, всичките в Него са Да! – затова и чрез Него е Амин! за слава на Бога чрез нас.21А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос, и който ни е помазал, е Бог,22който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.23И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, още не съм дошъл в Коринт.24Не че ние господстваме над вашата вяра, а сме помощници на вашата радост; понеже чрез вярата вие стоите.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.