1.Samuel 26 | Библия, ревизирано издание

Давид отново пощадява Саул

1 Тогава при Саул в Гавая дойдоха зифците и казаха: Давид се крие при хълма Ехела срещу Есимон. 2 И така, Саул стана и слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже, избрани от Израил. И търси Давид в зифската пустиня. 3 Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята. И като научи, че Саул идва да го преследва в пустинята, 4 Давид изпрати хора да разузнаят и разбра, че Саул настина беше дошъл. 5 Тогава Давид стана и дойде до мястото, където Саул беше разположил стана си, и Давид разузна мястото, където лежаха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в ограждението от коли и народът беше разположен около него. 6 Тогава Давид каза на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще дойде с мене при Саул в стана? И Ависей отговори: Аз ще дойда с теб. 7 И така, Давид и Ависей се приближиха през нощта при народа и видяха, че Саул лежеше заспал в ограждението от коли и копието му беше забито в земята при главата му. А Авенир и народът лежаха около него. 8 Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти. Нека го пронижа с копието до земята с един удар и няма да повторя. 9 А Давид отвърна на Ависей: Не го погубвай; защото кой може да вдигне ръка против ГОСПОДНИЯ помазаник и да бъде невинен? 10 Давид каза още: Бъди уверен, както си уверен в живота на ГОСПОДА, че ГОСПОД ще го порази. Или денят му ще дойде и ще умре, или ще влезе в сражение и ще загине. 11 Да не ми даде ГОСПОД да вдигна ръка против ГОСПОДНИЯ помазаник! Вземи обаче копието, което е при главата му, и стомната с водата и да си вървим. 12 И така, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха. Никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от ГОСПОДА беше паднал на тях. 13 Тогава Давид мина на срещуположната страна и застана на върха на хълма отдалеч, като между тях имаше голямо разстояние. 14 И Давид извика към народа и към Авенир, Нировия син, следното: Авенире, обади се! И Авенир отговори: Кой си ти, който викаш към царя? 15 А Давид каза на Авенир: Ти си доблестен мъж. Кой е подобен на тебе в Израил? Защо не пазиш господаря си, царя, понеже един човек влезе да погуби господаря ти? 16 Не е добро това, което ти стори. В името на живия ГОСПОД, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник. Вижте сега къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му. 17 А Саул позна Давидовия глас и извика: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид отговори: Моят глас е, господарю мой, царю. 18 Каза още: Защо господарят ми преследва така слугата си? Какво съм сторил или какво зло има в ръката ми? 19 И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако ГОСПОД те е повдигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човешки синове, те нека бъдат проклети пред ГОСПОДА, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от ГОСПОДА наследство, като ми казват: Иди, служи на други богове. 20 И така, сега нека изтече кръвта ми на земята далеч от ГОСПОДНЕТО присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха все едно гони яребица в горите. 21 Тогава Саул каза: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде, няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми днес беше скъпоценен в очите ти. Безумие извърших и направих голяма грешка. 22 А Давид му отговори: Ето царското копие. Нека дойде един момък да го вземе. 23 А ГОСПОД да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото ГОСПОД те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си срещу ГОСПОДНИЯ помазаник. 24 И така, както твоят живот беше много ценен днес в моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен в очите на ГОСПОДА и Той да ме избави от всякакви беди. 25 Тогава Саул каза на Давид: Бъди благословен, сине мой, Давиде! Ти със сигурност ще извършиш велики дела и непременно ще победиш. И така, Давид отиде по пътя си; а Саул се върна на мястото си.

Верен

1 После зифците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Давид не се ли крие на хълма Ехела срещу Есимон? 2 Тогава Саул стана и слезе в пустинята Зиф и с него три хиляди избрани мъже от Израил, за да търси Давид в пустинята Зиф. 3 И Саул се разположи на стан на хълма Ехела, който е срещу Есимон край пътя. А Давид живееше в пустинята. И като видя, че Саул идваше след него в пустинята, 4 Давид изпрати съгледвачи и разбра, че Саул наистина е дошъл. 5 Тогава Давид стана и дойде на мястото, където Саул се беше разположил на стан. И Давид видя мястото, където лежеше Саул и Авенир, синът на Нир, неговият военачалник. Саул лежеше във вътрешния кръг на стана, а народът се беше разположил около него. 6 Тогава Давид проговори и каза на хетееца Ахимелех и на Ависей, сина на Саруя, брата на Йоав: Кой ще слезе с мен при Саул в стана? И Ависей каза: Аз ще сляза с теб. 7 И Давид и Ависей дойдоха при народа през нощта, и ето, Саул лежеше заспал във вътрешния кръг на стана и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и народът лежаха около него. 8 Тогава Ависей каза на Давид: Днес Бог предаде врага ти в ръката ти. Затова сега, моля те, нека го ударя с копието в земята един единствен път, и няма да повтарям! 9 Но Давид каза на Ависей: Не го погубвай, защото кой ще простре ръката си срещу ГОСПОДНИЯ помазаник и ще бъде невинен? 10 И Давид каза: Жив е ГОСПОД – ГОСПОД ще го порази; или денят му ще дойде и ще умре, или ще излезе на бой и ще загине. 11 Да не даде ГОСПОД да простра ръката си против ГОСПОДНИЯ помазаникст. 9;! Но сега, моля те, вземи копието, което е при главата му, и стомната с вода, и да си вървим. 12 И Давид взе копието и стомната с вода при главата на Саул и те си отидоха. Но никой не видя и не разбра, и не се събуди, защото всички спяха, понеже дълбок сън от ГОСПОДА беше паднал върху тях. 13 И Давид премина от другата страна и застана на върха на планината отдалеч, с голямо разстояние помежду им. 14 И Давид извика към народа и към Авенир, сина на Нир, и каза: Няма ли да отговориш, Авенире? Тогава Авенир отговори и каза: Кой си ти, който викаш към царя? 15 И Давид каза на Авенир: Ти не си ли мъж? И кой е като теб в Израил? Защо тогава не опази господаря си, царя? Понеже един от народа дойде, за да погуби господаря ти, царя. 16 Не е добро това, което направи. Жив е ГОСПОД – вие със сигурност заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник! И сега, виж къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му! 17 Тогава Саул позна гласа на Давид и каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид каза: Моят глас е, господарю мой, царю. 18 И каза: Защо господарят ми преследва слугата си? Защото, какво съм сторил или какво зло има в ръката ми? 19 Затова сега, моля те, нека господарят ми, царят, чуе думите на слугата си. Ако ГОСПОД те е подбудил против мен, нека приеме жертва. Но ако са човешки синове, проклети да са пред ГОСПОДА, защото са ме прогонили днес от участие в ГОСПОДНОТО наследство и са казали: Иди да служиш на други богове. 20 Затова сега нека кръвта ми да не падне на земята далеч от лицето на ГОСПОДА! Защото израилевият цар е излязъл да търси една бълха, както се гони яребица в планините. 21 Тогава Саул каза: Съгреших. Върни се, сине мой, Давиде, защото няма вече да ти сторя зло, понеже днес животът ми беше скъпоценен пред очите ти. Ето, аз бях безумен и извърших голяма грешка. 22 А Давид отговори и каза: Ето тук копието на царя. Нека дойде някое от момчетата да го вземе. 23 И ГОСПОД ще отплати на всекиго за правдата му и верността му; защото ГОСПОД те предаде днес в ръката ми, но аз не пожелах да простра ръката си против ГОСПОДНИЯ помазаник. 24 И ето, както днес твоят живот беше високо зачетен в очите ми, така и моят живот нека бъде високо зачетен в очите на ГОСПОДА и нека Той ме избави от всяка скръб! 25 Тогава Саул каза на Давид: Благословен да си, сине мой, Давиде! Ти ще извършиш велики дела и непременно ще преуспееш. И Давид си отиде по пътя, а Саул се върна на мястото си.

1.Samuel 26 | Библия, ревизирано издание Верен

Давид отново пощадява Саул