1.Samuel 17 | Библия, ревизирано издание

Победата на Давид над Голиат

1 След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика. 2 А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците. 3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях. 4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок. 5 Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед. 6 Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си. 7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него. 8 И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен. 9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате. 10 Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата. 11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много. 12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората. 13 Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама. 14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул. 15 А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше. 16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни. 17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана. 18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях. 19 Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците. 20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой. 21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска. 22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им. 23 Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу. 24 А всички Израилеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха. 25 Израилевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил. 26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог? 27 И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил. 28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката. 29 Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина? 30 И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това. 31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си. 32 Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него. 33 Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си. 34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото, 35 аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах. 36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог. 37 Давид каза още: ГОСПОД, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и ГОСПОД да бъде с тебе. 38 Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня. 39 Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече. 40 Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка. 41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него. 42 И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив. 43 Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си. 44 Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове. 45 А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на ГОСПОДА на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. 46 Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил. 47 Да познаят всички хора, събрани тук, че ГОСПОД не избавя с меч и копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в нашите ръце. 48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца. 49 Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята. 50 Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч; 51 затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха. 52 Тогава Израилевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон. 53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им. 54 И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си. 55 А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная. 56 Царят каза: Попитай чий син е този момък. 57 И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му. 58 Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.

Верен

1 А филистимците свикаха войските си за бой и се събраха в Сохо, който принадлежи на Юда, и се разположиха на стан в Ефес-Дамим, между Сохо и Азика. 2 А Саул и израилевите мъже се събраха и се разположиха на стан в долината Ила, и се строиха за бой срещу филистимците. 3 Филистимците стояха на планината от едната страна, а Израил стоеше на планината от другата страна, а между тях беше долината. 4 Тогава от становете на филистимците излезе един единоборец на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя. 5 Той имаше бронзов шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня, а теглото на бронята беше пет хиляди сикъла бронз. 6 Имаше и бронзова броня на краката си и бронзово щитче между раменете си. 7 И дръжката на копието му беше като кросно на тъкач, а острието на копието му беше шестстотин сикъла желязо. И щитоносецът му вървеше пред него. 8 И той излезе и извика към израилевите редове, и им каза: Защо излизате да се строявате за бой? Не съм ли аз филистимец, а вие – слуги на Саул? Изберете си един мъж да слезе при мен! 9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако аз му надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни слугувате. 10 И филистимецът каза: Днес аз хвърлям позор върху израилевите войски*; дайте ми мъж, за да се бием двамата! 11 И когато Саул и целият Израил чуха тези думи на филистимеца, те се ужасиха и много се уплашиха. 12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, който се казваше Есей* и имаше осем сина. И в дните на Саул този човек беше стар, в напреднала възраст между мъжете. 13 А тримата по-големи сина на Есей бяха отишли след Саул в битката. И имената на тримата му сина, които отидоха в битката, бяха: Елиав, първородният, вторият му Авинадав и третият Сама. 14 Давид беше най-малкият. А тримата най-големи бяха отишли след Саул. 15 А Давид отиваше и се връщаше от Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем*. 16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни. 17 А Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си тази ефа печено жито и тези десет хляба и тичай при братята си в стана. 18 И занеси тези десет пити сирене на хилядника им и виж добре ли са братята ти, и ми донеси вест от тях. 19 Саул и те, и всичките израилеви мъже са в долината Ила на бой срещу филистимците. 20 И Давид стана рано сутринта, остави овцете при пазач и взе нещата, и отиде, както Есей му беше заповядал. И дойде до стана, когато войската излизаше за бой и надаваше боен вик. 21 И Израил и филистимците се бяха строили в боен ред, войска срещу войска. 22 И Давид остави вещите в ръката на пазача на вещите, изтича при войската и дойде, и поздрави братята сист. 18;. 23 А докато разговаряше с тях, ето, единоборецът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от редовете на филистимците и говори същите тези думи, и Давид чу. 24 А когато всичките израилеви мъже видяха мъжа, те побягнаха от него и много се уплашиха. 25 И израилевите мъже казаха: Видяхте ли този мъж, който излезе? Наистина той излиза, за да хвърля позор върху Израил; и човекът, който го убие, царят ще го обогати с големи богатства и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен* в Израил. 26 Тогава Давид говори на мъжете, които стояха край него, и каза: Какво ще се направи за човека, който убие този филистимец и отмахне позора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, че да хвърля позор върху войските на живия Бог? 27 И народът му отговори със същите думи и каза: Така ще се направи на човека, който го убие. 28 А Елиав, най-големият му брат, чу, когато той говореше с мъжете, и гневът на Елиав пламна против Давид и той каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил онези няколко овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и злината на сърцето ти, защото си слязъл, за да видиш битката! 29 А Давид каза: Какво съм направил сега? Това не си ли заслужава? 30 После той се обърна от него към друг и каза същите думи, и народът му отговори със същия отговор както преди. 31 И когато чуха думите, които Давид говори, разказаха на Саул и той изпрати за него. 32 И Давид каза на Саул: Нека не отпада сърцето на никого заради този! Слугата ти ще отиде и ще се бие с този филистимец. 33 А Саул каза на Давид: Ти не си способен да отидеш срещу този филистимец, за да се биеш с него, защото ти си младеж, а той е воин от младостта си. 34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си и когато дойдеше лъв или мечка и отнесеше агне от стадото, 35 аз тръгвах след него и го убивах, и изтръгвах агнето от устата му; а когато се вдигаше срещу мен, го хващах за брадата, удрях го и го убивах. 36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка; и този необрязан филистимец ще бъде като един от тях, понеже хвърли позор върху войските на живия Богст. 26;. 37 И Давид каза: ГОСПОД, който ме избави от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме избави и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Иди и ГОСПОД да е с теб. 38 Тогава Саул облече Давид с ризницата си и сложи бронзов шлем на главата му, и го облече в броня. 39 И Давид препаса неговия меч над ризницата му и поиска да походи, защото не беше свикнал. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези доспехи, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече. 40 И взе тоягата си в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги сложи в овчарската торба, в чантата, която имаше, и прашката беше в ръката му; и се приближи към филистимеца. 41 Тогава филистимецът дойде и се приближи към Давид, а щитоносецът вървеше пред него. 42 И когато филистимецът погледна и видя Давид, го презря, защото беше младеж, червенокос и хубав на вид. 43 И филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш към мен с тояги? И филистимецът прокле Давид с боговете си. 44 И филистимецът каза на Давид: Ела при мен и ще дам плътта ти на небесните птици и на полските зверове! 45 Тогава Давид каза на филистимеца: Ти идваш към мен с меч, копие и стрели, а аз идвам към теб в Името на ГОСПОДА на Войнствата, Бога на израилевите войски, върху когото ти хвърли позор. 46 Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще ти взема главата. И днес ще дам труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите земни зверове, за да познае цялата земя, че има Бог в Израил; 47 и за да познае цялото това множество, че ГОСПОД не избавя с меч или с копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в ръцете ни! 48 И когато филистимецът тръгна и идваше, и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към войската, за да посрещне филистимеца. 49 И Давид бръкна с ръката си в торбата, взе от нея камък и го хвърли, и удари филистимеца в челото му; камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята. 50 Така Давид надви филистимеца с прашка и камък и удари филистимеца, и го уби; а в ръката на Давид нямаше меч. 51 Тогава Давид изтича и застана над филистимеца, хвана меча му и го изтегли от ножницата му, и го уби, и отсече главата му с него. А когато филистимците видяха, че единоборецът им беше мъртъв, побягнаха. 52 И израилевите и юдовите мъже станаха и нададоха вик, и преследваха филистимците до входа на долината и до портите на Акарон. И убитите от филистимците падаха по пътя за Саараим, чак до Гет и до Акарон. 53 И израилевите синове се върнаха от преследването на филистимците и разграбиха становете им. 54 А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Ерусалим, а оръжията му сложи в шатрата си. 55 И когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този младеж? А Авенир каза: Жива душата ти, царю – не зная. 56 И царят каза: Попитай чий син е този младеж. 57 И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе пред Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му. 58 И Саул му каза: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Син съм на слугата ти, витлеемеца Есейст. 12;.

1.Samuel 17 | Библия, ревизирано издание Верен

Победата на Давид над Голиат