1.Samuel 1 | Библия, ревизирано издание

Елкана и Анна – родителите на Самуил

1 Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.

2 Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.

3 Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред ГОСПОДА.

4 И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките и синове и на дъщерите и;

5 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но ГОСПОД беше затворил утробата и.

6 А съперницата и я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че ГОСПОД беше затворил утробата и.

7 (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в ГОСПОДНИЯ дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)

8 Но мъжът и Елкана и каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?

Обещанието на Анна и раждането на Самуил

9 А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при ГОСПОДНИЯ храм.)

10 И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много.

11 И направи оброк, като каза: ГОСПОДИ на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.

12 А като продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий забеляза движението на устата и.

13 Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните и мърдаха, а гласът и не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.

14 И така, Илий и каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.

15 А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред ГОСПОДА.

16 Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.

17 Тогава Илий и отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

18 А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето и не беше вече печално.

19 И като станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и ГОСПОД си спомни за нея.

20 И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил*; защото си каза: От ГОСПОДА го изпросих.

Самуил – посветен на Господа

21 След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и оброка си.

22 Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да живее там завинаги.

23 Мъжът и Елкана и каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само ГОСПОД да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.

24 И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко.

25 След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.

26 А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на ГОСПОДА.

27 За това дете се молех. И ГОСПОД изпълни прошението ми, което отправих към Него.

28 Затова и аз го дадох на ГОСПОДА. През всичките дни на живота си ще бъде посветено* на ГОСПОДА. И тя се поклони там на ГОСПОДА.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Имаше един човек от Раматаим-Софим*, от хълмистата земя на Ефрем, и името му беше Елкана, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суф, ефратец.

2 И той имаше две жени; името на едната беше Анна, а името на другата – Фенина. Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

3 А този човек всяка година се изкачваше от града си, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Войнствата в Сило. А двамата синове на Илий – Офний и Финеес – бяха свещеници на ГОСПОДА там.

4 И в деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше дялове на жена си Фенина и на всичките ѝ синове и дъщери;

5 а на Анна даваше двоен дял, защото обичаше Анна; но ГОСПОД беше затворил утробата ѝ*.

6 А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я наскърбява, защото ГОСПОД беше затворил утробата ѝ.

7 И всяка година, когато той правеше това, тя я дразнеше; всеки път, когато отиваше в ГОСПОДНИЯ дом. И тя плачеше и не ядеше.

8 А мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз по-добър за теб от десет сина?

9 Тогава Анна стана, след като ядоха и пиха в Сило. А свещеникът Илий седеше на стол до стълба на вратата на ГОСПОДНИЯ храм.

10 И тя, с огорчена душа, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много.

11 И направи обрек и каза: ГОСПОДИ на Войнствата, ако наистина погледнеш на скръбта на слугинята Си и си спомниш за мен, и не забравиш слугинята Си, и дадеш на слугинята Си мъжко дете, тогава аз ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине върху главата му!

12 И докато тя продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий наблюдаваше устата ѝ.

13 А Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ се движеха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова Илий я помисли за пияна.

14 И Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Откажи се от виното си!

15 А Анна отговори и каза: Не, господарю мой, аз съм жена с наскърбен дух. Нито вино, нито спиртно питие съм пила, а излях душата си пред ГОСПОДА.

16 Не считай слугинята си за негодна жена, защото от голямата си мъка и от скръбта си говорих досега.

17 Тогава Илий отговори и каза: Иди си с мир; и нека Израилевият Бог изпълни молбата ти, която си отправила към Него.

18 А тя каза: Нека слугинята ти намери благоволение в очите ти! И жената отиде по пътя си и яде и лицето ѝ вече не беше скръбно.

19 И те станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, и се върнаха, и дойдоха у дома си в Рама*. И Елкана позна жена си Анна, и ГОСПОД си я спомни.

20 И на определеното време, след като забременя, Анна роди син и го нарече Самуил*, като каза: Защото го измолих от ГОСПОДА.

21 И Елкана се изкачи с целия си дом, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и обрека си.

22 Но Анна не се изкачи, защото каза на мъжа си: Нека не идвам, докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да остане там завинаги.

23 И мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи, каквото ти се вижда добре. Остани, докато го отбиеш. Само ГОСПОД да утвърди словото Си! И жената остана и кърми сина си, докато го отби.

24 А когато го отби, го взе със себе си, заедно с три юнеца, една ефа брашно и един мех вино, и го донесе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко.

25 И заклаха юнеца и донесоха детето при Илий.

26 И тя каза: О, господарю мой! Жива душата ти, господарю мой; аз съм жената, която беше застанала тук, до теб, и се молеше на ГОСПОДА.

27 За това дете се молех и ГОСПОД изпълни молбата ми, която отправих към Негост. 20;.

28 Затова и аз го посветих* на ГОСПОДА; докато е жив, ще бъде посветен* на ГОСПОДА. И се поклониха там на ГОСПОДА.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.