1Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;2а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.3Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство;4но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.5Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел);6нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),7а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си.8Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.9Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие.10Свидетели сте вие и Бог, как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите,11като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си,12и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.13И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.14Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите,15които убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни,16като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.
Апостолът желае да посети солунската църква
17А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом*), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.18Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи.19Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие – пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?20Защото вие сте наша слава и радост.
Верен
1Защото вие сами знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен,2но макар и пострадали и опозорени по-рано във Филипи, както знаете, ние придобихме смелост в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие сред голяма борба.3Защото нашето увещание не е от заблуда, нито от нечисти подбуди, нито с измама,4а както сме били одобрени от Бога да ни се повери благовестието, така и говорим – не за да угаждаме на хора, а на Бога, който изпитва сърцата ни.5Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи или прикрито сребролюбие – Бог е свидетел –6нито сме търсили слава от хора – било от вас, или от други – макар и да сме могли да се държим с тежест като Христови апостоли,7но сме се държали нежно с вас, като майка-кърмачка, която се грижи за децата си.8Така, като имахме гореща любов към вас*, бяхме готови да ви предадем не само Божието благовестие, но и своя живот, защото ни бяхте станали мили.9Защото вие помните, братя, нашия труд и усилие – как, като работехме ден и нощ, за да не натежим на нито един от вас, ние ви проповядвахме Божието благовестие.10Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме към вас, вярващите,11като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си,12и ви насърчавахме да живеете достойно за Бога, който ви призовава в Своето царство и слава.13И затова и ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, го приехте не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа във вас, вярващите.14Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Иисус, които са в Юдея, понеже и вие пострадахте по същия начин от своите сънародници, както те – от юдеите,15които убиха и Господ Иисус, и пророците и прогониха и нас, и на Бога не угаждат, и на всички хора се противопоставят,16като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят и те. Така те винаги допълват греховете си, но гневът ги постигна окончателно.17А ние, братя, като останахме без вас за кратко време – като присъствие, а не в нашето сърце – се постарахме още повече, с голямо желание да видим лицето ви*.18Затова пожелахме да дойдем при вас – поне аз, Павел, и веднъж, и два пъти – но Сатана ни попречи.19Понеже, коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие?20Защото вие сте нашата слава и радост.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.