1.Korinther 9 | Библия, ревизирано издание

Апостолът се отказва от правата си

1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? 2 Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство. 3 Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми: 4 Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите? 5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите? 6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим запрехраната си? 7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? 8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът? 9 Защото в Моисеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог, 10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода. 11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното? 12 Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие. 13 Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника? 14 Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. 15 Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. 16 Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам. 17 Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, тосамо изпълнявам повереното ми настойничество. 18 И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието. 19 Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина. 20 За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон. 21 За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без закон, понеже съм под закона на Христос, за да спечеля онези, които нямат закона. 22 За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. 23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него. 24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. 25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. 26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; 27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.

Верен

1 Не съм ли свободен?* Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? 2 Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото вие сте печатът на моето апостолство в Господа. 3 Моята защита пред тези, които ме изпитват, е тази: 4 Нямаме ли и ние право да ядем и да пием? 5 Нямаме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа? 6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим? 7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? 8 По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото? 9 Защото в Мойсеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог, 10 или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода. 11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното? 12 Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос. 13 Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара? 14 Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. 15 Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми. 16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам. 17 Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество. 18 Тогава каква е моята награда? Тази – като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използвам напълно своето право в благовестието. 19 Защото, въпреки че съм свободен от всички хораст. 1;, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора. 20 За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон – въпреки че сам аз не съм под закон – за да спечеля онези, които са под закон; 21 на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон – въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос – за да спечеля онези, които нямат закон; 22 за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. 23 И това правя заради благовестието – за да участвам и аз в него. 24 Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите. 25 А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен. 26 Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; 27 а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.

1.Korinther 9 | Библия, ревизирано издание Верен

Апостолът се отказва от правата си