4.Mose 32 | Библия, ревизирано издание Верен

4.Mose 32 | Библия, ревизирано издание

Разпределяне на земята на изток от Йордан

1 А Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък, 2 то Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и говориха на Моисей, на свещеника Елеазар и на първенците на обществото: 3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон, 4 земята, която ГОСПОД порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък. 5 Затова, казаха, ако сме придобили твоето благоволение, нека тази земя бъде дадена на слугите ти за притежание; не ни превеждай през Йордан. 6 А Моисей каза на Гадовите синове и на Рувимовите синове: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите? 7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, за да не преминат в земята, която ГОСПОД им е дал? 8 Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята; 9 отидоха до долината Есхол и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, за да не влязат в земята, която ГОСПОД им беше дал. 10 И в онзи ден гневът на ГОСПОДА пламна и Той се закле, като каза: 11 Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно, 12 освен Халев, син на Ефония Кенезов, и Исус, Навиновия син, защото те напълно последваха ГОСПОДА. 13 Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги направи да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше извършило зло пред ГОСПОДА. 14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни хора, и ще разпалите повече пламъка на ГОСПОДНИЯ гняв против Израил. 15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още веднъж в пустинята; и така вие ще станете причината да погине целият този народ. 16 Но те пристъпиха към Моисей и казаха: Ще съградим тук огради за добитъка си и градове за домовете си; 17 а самите ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, докато ги заведем до мястото им; и домовете ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители. 18 Няма да се върнем в домовете си, докато израилтяните не наследят, всеки наследството си. 19 Защото ние няма да наследим с тях оттатък Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Йордан, на изток. 20 Тогава Моисей им каза: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред ГОСПОДА, 21 ако всички въоръжени преминете Йордан пред ГОСПОДА, докато Той изгони враговете Си пред Себе Си 22 и земята бъде завладяна пред ГОСПОДА, а след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред ГОСПОДА и пред Израил и ще имате тази земя за притежание пред ГОСПОДА. 23 Но ако не направите така, ще съгрешите пред ГОСПОДА; и да знаете, че грехът ви ще ви намери. 24 Съградете градове за домовете си и огради за овцете си и направете това, което излезе от устата ви. 25 И Гадовите синове и Рувимовите синове говориха на Моисей: Слугите ти ще направят, както господарят ни заповяда. 26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук, в галаадските градове; 27 а слугите ти, всички, въоръжени и опълчени, ще отидат пред ГОСПОДА на бой, както господарят ни каза. 28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазар, на Исус Навин и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните. 29 Моисей им каза: Ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред ГОСПОДА, и бъде завладяна земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание. 30 Но ако не искат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя. 31 А Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха: Както каза ГОСПОД на слугите ти, така ще направим. 32 Ние ще заминем въоръжени пред ГОСПОДА в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък* Йордан. 33 И така, Моисей им даде, т. е. на Гадовите синове, на Рувимовите синове и на половината от племето на Йосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите и, градовете на околната земя. 34 Гадовите синове съградиха Девон, Атарот, Ароир, 35 Атротсофан, Язир, Йогвея, 36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овце. 37 А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим, 38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха. 39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и прогониха аморейците, които бяха в него. 40 Затова Моисей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него. 41 А Манасиевият син Яир отиде и завладя градовете му и ги преименува Авот-Яир*. 42 И Нова отида и превзе Кенат и селата му и го преименува Нова по своето име.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 А синовете на Рувим и синовете на Гад имаха много добитък, огромно множество; и видяха язирската земя и галаадската земя и ето, мястото беше място за добитък. 2 И синовете на Гад и синовете на Рувим дойдоха и говориха на Мойсей и на свещеника Елеазар, и на първенците на обществото и казаха: 3 Атарот и Девон, и Язир, и Нимра, и Есевон*, и Елеала*, и Севма*, и Нево, и Веон, 4 земята, която ГОСПОД порази пред израилевото общество, е земята за добитък, а слугите ти имат добитък. 5 И казаха: Ако сме намерили благоволение пред теб, нека тази земя се даде за притежание на слугите ти; не ни превеждай през Йордан. 6 А Мойсей каза на синовете на Гад и на синовете на Рувим: Да отидат ли братята ви на бой, а вие да седите тук? 7 И защо обезсърчавате сърцата на израилевите синове, да не преминат в земята, която ГОСПОД им е дал? 8 Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни, за да огледат земята; 9 отидоха до долината Есхол, и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилевите синове, да не влязат в земята, която ГОСПОД им беше дал. 10 И гневът на ГОСПОДА пламна в онзи ден и Той се закле, и каза: 11 Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно, 12 освен Халев, синът на Ефоний, кенезееца, и Иисус, синът на Навий, защото те напълно последваха ГОСПОДА. 13 Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги остави да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред ГОСПОДА. 14 И ето, вие се издигнахте вместо бащите си, род на грешни мъже, за да разпалвате още повече пламъка на ГОСПОДНИЯ гняв срещу Израил. 15 Ако се отвърнете от Него, Той ще го остави още по-дълго в пустинята; и така вие ще погубите целия този народ! 16 Но те пристъпиха при Мойсей и казаха: Ще съградим тук кошари за добитъка си и градове за челядите си; 17 а ние самите сме готови да вървим въоръжени пред израилевите синове, докато ги заведем до мястото им; а челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители. 18 Няма да се върнем в домовете си, докато израилевите синове не наследят всеки наследството си. 19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се пада отсам Йордан на изток. 20 Тогава Мойсей им каза: Ако направите това, ако се въоръжите за бой пред ГОСПОДА, 21 ако всички въоръжени между вас преминат Йордан пред ГОСПОДА, докато Той изгони враговете Си от пред Себе Си, 22 и земята се покори пред ГОСПОДА, и след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред ГОСПОДА и пред Израил, и тази земя ще ви бъде за притежание пред ГОСПОДА. 23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред ГОСПОДА и да знаете, че грехът ви ще ви намери. 24 Съградете градове за челядите си и кошари за овцете си и направете това, което излезе от устата ви. 25 И синовете на Гад и синовете на Рувим говориха на Мойсей и казаха: Слугите ти ще направят, както господарят ми заповяда. 26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове; 27 а слугите ти, всички въоръжени за бой, ще отидат пред ГОСПОДА в битката, както господарят ми каза. 28 И Мойсей заповяда за тях на свещеника Елеазар и на Иисус, сина на Навий, и на главите на бащините домове на племената на израилевите синове. 29 Мойсей им каза: Ако синовете на Гад и синовете на Рувим всички въоръжени за бой преминат с вас Йордан пред ГОСПОДА и земята бъде покорена пред вас, да им дадете галаадската земя за притежание. 30 Но ако не преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в ханаанската земя. 31 И синовете на Гад и синовете на Рувим в отговор казаха: Както каза ГОСПОД на слугите ти, така ще направим. 32 Ние ще преминем в боен ред пред ГОСПОДА в ханаанската земя, а наследственото ни притежание да ни бъде отсам Йордан*. 33 И Мойсей им даде, на синовете на Гад, на синовете на Рувим и на половината от племето на Манасия, сина на Йосиф, царството на аморейския цар Сихон и царството на васанския цар Ог, земята с градовете ѝ в границите ѝ, и градовете на околната земя. 34 И синовете на Гад съградиха Девон и Атарот, и Ароир, 35 и Атротсофан, и Язир, и Йогвея, 36 и Ветнимра, и Ветаран, укрепени градове и кошари за овце. 37 А синовете на Рувим съградиха Есевон* и Елеала, и Кириатаим, 38 и Нево, и Ваалмеон, чиито имена бяха променени, и Севма*; и преименуваха градовете, които съградиха. 39 А синовете на Махир, сина на Манасия, отидоха в Галаад, превзеха го и изгониха аморейците, които бяха в него. 40 И Мойсей даде Галаад на Махир, сина на Манасия, и той се засели в него. 41 А Яир, синът на Манасия, отиде и превзе селищата му и ги нарече Авот-Яир*. 42 И Нова отиде и превзе Канат и селата му и го нарече Нова по своето име.