Richter 17 | Библия, ревизирано издание

Капището на Михей от Ефремовата земя и капището в град Дан

1 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей. 2 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от ГОСПОДА. 3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на ГОСПОДА за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе. 4 Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей. 5 Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник. 6 По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно. 7 Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци. 8 Този момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя. 9 Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя. 10 Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него. 11 И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей. 12 Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща. 13 Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.

Верен

1 И имаше един човек от хълмистата земя на Ефрем, който се казваше Михей. 2 И той каза на майка си: Хилядата и сто сребърни сикъла, които ти бяха взети, за които ти изрече клетва и я каза в ушите ми, ето, среброто е у мен; аз го взех. А майка му каза: Благословен да е синът ми от ГОСПОДА! 3 И той върна хилядата и сто сребърни сикъла на майка си, а майка му каза: Аз бях посветила среброто от ръката си на ГОСПОДА за сина си, да направи изваян идол и излят идол. И сега ти го давам обратно. 4 И той върна среброто на майка си, а майка му взе двеста сребърни сикъла и ги даде на златаря, и той направи от тях изваян идол и излят идол; и той беше поставен в дома на Михей. 5 А човекът Михей имаше дом за богове и направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си да му стане свещеник. 6 В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро. 7 А имаше един младеж от Витлеем Юдейски, от рода на Юда, който беше левит* и беше чужденец там. 8 И човекът замина от града, от Витлеем Юдейски, за да се засели, където намери; и както вървеше по пътя, дойде до хълмистата земя на Ефрем и до къщата на Михей. 9 И Михей му каза: Откъде идваш? А той му каза: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и отивам да се заселя, където намеря. 10 А Михей му каза: Живей при мен и ми бъди отец и свещеник, и аз ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и храната ти. Така левитът влезе при него. 11 И левитът реши да остане при човека; и младежът му стана като един от синовете му. 12 Така Михей посвети левита и младежът му стана свещеник, и беше в къщата на Михей. 13 Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми направи добро, защото имам левит за свещеник.

Richter 17 | Библия, ревизирано издание Верен

Капището на Михей от Ефремовата земя и капището в град Дан