Richter 1 | Библия, ревизирано издание

Окончателно завладяване на Ханаан след Исус Навин

1 След смъртта на Исус израилтяните се допитаха до ГОСПОДА: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците?

2 ГОСПОД каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му.

3 Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него.

4 И така, Юда отиде на бой; ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек.

5 И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

6 А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му.

7 Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря.

8 Юдовите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града.

9 След това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела.

10 Юда отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай;

11 и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер).

12 Халев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена.

13 Превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

14 И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев и каза: Какво ти е?

15 А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев и даде горните и долните извори.

16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с Юдовите синове, в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители.

17 Тогава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма.

18 Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

19 ГОСПОД беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

20 И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата Енакими.

21 А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес.

22 Също и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и ГОСПОД беше с тях.

23 Йосифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз).

24 И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме.

25 Той им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

26 И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес.

27 Манасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя.

28 А Израил, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.

29 Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях.

30 Завулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

31 Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

32 а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

33 Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък.

34 И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината;

35 но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък.

36 А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 А след смъртта на Иисус израилевите синове се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Кой пръв да излезе за нас против ханаанците, за да воюва срещу тях?

2 И ГОСПОД каза: Юда да излезе. Ето, Аз предадох земята в ръката му.

3 А Юда каза на брат си Симеон: Излез с мен в моя дял, за да воюваме срещу ханаанците; и аз също ще отида с теб в твоя дял. И Симеон отиде с него.

4 И Юда излезе и ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им, и те избиха десет хиляди мъже от тях във Везек.

5 И намериха Адонивезек във Везек и се биха срещу него, и победиха ханаанците и ферезейците.

6 А Адонивезек побягна и те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и на краката му.

7 И Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката са събирали трохи под трапезата ми. Както аз съм правил, така и Бог ми отплати. И те го доведоха в Ерусалим и там умря.

8 И синовете на Юда воюваха срещу Ерусалим и го превзеха, и го поразиха с острието на меча, и запалиха града*.

9 И след това синовете на Юда слязоха, за да воюват срещу ханаанците, които живееха в хълмистата земя и на юг, и в низината.

10 И Юда излезе срещу ханаанците, които живееха в Хеврон, а името на Хеврон преди беше Кириат-Арва; и те убиха Сесай, Ахиман и Талмай.

11 И оттам излезе срещу жителите на Девир. А името на Девир преди беше Кириат-Сефер.

12 И Халев каза: Който победи Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена!

13 И Готониил, синът на Кенез, по-малкият брат на Халев, го превзе и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

14 И когато отиваше, тя го подбуди да поиска от баща ѝ нива. И тя слезе от магарето и Халев ѝ каза: Какво искаш?

15 А тя му каза: Дай ми благословение – понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори! И Халев ѝ даде горните извори и долните извори.

16 А синовете на кенееца, тъста на Мойсей, бяха излезли от града на палмите със синовете на Юда, в пустинята на Юда, която е на юг от Арад; и отидоха и се заселиха при народа.

17 И Юда отиде с брат си Симеон и разбиха ханаанците, които живееха в Сефат, и изпълниха проклятието над града. И градът беше наречен Хорма*.

18 И Юда превзе Газа с областта му, Аскалон с областта му и Акарон с областта му.

19 И ГОСПОД беше с Юда и те завладяха хълмистата земя, но не можаха да изгонят жителите на долината, защото имаха железни колесници.

20 И те дадоха Хеврон на Халев, както Мойсей беше говорил; и той изгони оттам тримата сина на Енак.

21 Но синовете на Вениамин не изгониха евусейците, които живееха в Ерусалим*, и евусейците живеят в Ерусалим заедно със синовете на Вениамин и до днес*.

22 Също и йосифовият дом излезе против Ветил; и ГОСПОД беше с тях.

23 И йосифовият дом изпрати хора да разузнаят Ветил. А името на града преди беше Луз.

24 И стражите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Моля те, покажи ни входа за града, и ние ще ти окажем милост.

25 И той им показа входа за града и те поразиха града с острието на меча, а човека с целия му род пуснаха да си отиде.

26 И човекът отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз, както е името му и до днес.

27 Но Манасия не изгони жителите на Ветсан и селата му, нито жителите на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; и ханаанците искаха да останат в тази земя.

28 И когато Израил стана силен, принуди ханаанците да му работят, но съвсем не ги изгони.

29 И Ефрем също не изгони ханаанците, които живееха в Гезер; и ханаанците живееха в Гезер между тях.

30 И Завулон не изгони жителите на Китрон и жителите на Наалал; и ханаанците живееха между тях и им станаха принудителни работници.

31 И Асир не изгони жителите на Акхо и жителите на Сидон, и на Ахлав, и на Ахзив, и на Хелва, и на Афек, и на Реов;

32 и асирците живееха между ханаанците, жителите на земята, защото не ги изгониха.

33 И Нефталим не изгони жителите на Ветсемес и жителите на Ветанат и живееше между ханаанците, жителите на земята; и жителите на Ветсемес и Ветанат им станаха принудителни работници.

34 И аморейците притиснаха синовете на Дан в хълмистата земя, защото не им даваха да слизат в долината.

35 И аморейците останаха в планината Ерес, в Еалон и в Саалвим; но ръката на йосифовия дом натежа и те бяха принудени да им работят.

36 А границата на аморейците беше от възвишението на Акравим, от Села* и нагоре.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.