Psalm 90 | Библия, ревизирано издание

Божията справедливост и човешката ограниченост

(По слав. 89.)

1 Молитва на Божия човек Моисей*. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род, 2 преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. 3 Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове. 4 Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. 5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; 6 сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва. 7 Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени. 8 Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. 9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка. 10 Дните на живота ни са естествено* седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме. 11 Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх? 12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. 13 Върни се, ГОСПОДИ; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. 14 Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни. 15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло. 16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава – върху децата им. 17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.

Верен

1 Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения. 2 Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог. 3 Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове! 4 Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража. 5 Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне. 6 Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва, 7 защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти. 8 Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. 9 Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка. 10 Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила – осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме. 11 Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб? 12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. 13 Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си! 14 Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни. 15 Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло. 16 Нека се изяви делото Ти на слугите Ти и величието Ти – на синовете им. 17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!

Psalm 90 | Библия, ревизирано издание Верен

Божията справедливост и човешката ограниченост

(По слав. 89.)