Psalm 88 | Библия, ревизирано издание Верен

Psalm 88 | Библия, ревизирано издание

Молитва за спасяване от смъртна опасност

(По слав. 87.)

1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева*. ГОСПОДИ Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе. 2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми. 3 Защото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята. 4 Причисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ, 5 изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти. 6 Спуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните. 7 Натегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.) 8 Отдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза. 9 Окото ми чезне от скръб; ГОСПОДИ, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си. 10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите* ще станат и ще Те хвалят? (Села.) 11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта* верността Ти? 12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти – в земята на забравените? 13 Но аз към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари. 14 ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен? 15 От младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление. 16 Гневът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа. 17 Като води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават. 18 Отдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб. 2 Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми, 3 защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол. 4 Причисляван съм към онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила, 5 паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти. 6 Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни. 7 Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.) 8 Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза, 9 окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си. 10 За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.) 11 В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли – верността Ти? 12 В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли – правдата Ти? 13 Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща. 14 ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен? 15 От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен. 16 Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха. 17 Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде. 18 Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.