Psalm 78 | Библия, ревизирано издание

Бог и Неговият народ

(По слав. 77.)

1 Асафово поучение*. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми.

2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

3 Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха,

4 няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на ГОСПОДА, неговата сила и чудесните дела, които извърши,

5 защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си,

6 за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят – които на свой ред да ги разказват на своите си деца.

7 За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди

8 и да не станат като бащите си – упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога.

9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя.

10 Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят,

11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа.

12 Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис.

13 Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада.

14 Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина.

15 Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни.

16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки.

17 Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си*,

19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?

21 Затова ГОСПОД чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израил;

22 защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави.

23 При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито.

25 Всеки ядеше ангелски хляб*; прати им храна до насита.

26 Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър.

27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати – на брой като морския пясък;

28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им.

29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им,

31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израил.

32 При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела.

33 Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас.

34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно;

35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител.

36 Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха;

37 защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му.

38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание;

39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.

40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна,

41 като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев!

42 Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,

43 как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис

44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият;

45 как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха,

46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци.

47 Как порази с град лозята им и със светкавици – черниците им,

48 и предаде на град добитъка им и стадата им – на мълнии;

49 как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя – нашествие на ангелите на нещастието, –

50 изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им;

51 как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им – в шатрите на Хама,

52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята,

53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри;

54 как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби,

55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена.

56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му,

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък.

58 Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил,

60 така че напусна скинията в Сило – шатъра, който беше поставил между хората,

61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си.

63 Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха.

65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;

66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам.

67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;

68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.

70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

71 от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.

72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми!

2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

3 Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали,

4 няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши.

5 Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си,

6 за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове;

7 и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди,

8 и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.

9 Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката.

10 Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му,

11 и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа.

12 Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан*.

13 Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент.

14 И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина.

15 Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни.

16 Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки.

17 Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинятаст. 8;.

18 Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си.

19 И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ?

21 Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил,

22 защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му.

23 Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

24 и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб*.

25 Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита.

26 Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър.

27 Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък,

28 направи ги да падат насред стана им, около жилищата им.

29 И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им.

30 Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им,

31 и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните* от тях, и повали отбраните мъже на Израил.

32 И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му.

33 Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас.

34 Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.

35 И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.

36 Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,

37 защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.

38 Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост,

39 защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.

40 Колко пъти Му се противиха в пустинятаст. 8; и Го наскърбяваха в безводната земя!

41 Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев!

42 Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника,

43 когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоанст. 12;.

44 Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият.

45 Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха.

46 Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца.

47 Порази лозята им с град и черниците им – със слана.

48 Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии.

49 Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото.

50 Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор.

51 Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам.

52 А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята.

53 Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им.

54 Така Той ги въведе в святата Си земя*, на планината, която десницата Му беше придобила.

55 Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил.

56 Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Негост. 8; и не пазеха наставленията Му,

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък.

58 И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли.

59 Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил,

60 и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората,

61 и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага.

62 Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си.

63 Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни.

64 Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха.

65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино.

66 И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор.

67 И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе;

68 а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

69 Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века.

70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

71 доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.

72 И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.