Psalm 44 | Библия, ревизирано издание

Молитва за победа в Божието име

(По слав. 43.)

1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 Защото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.

4 Ти си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Яков.

5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.

6 Защото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми.

7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни и си посрамил онези, които ни мразят.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден и името Ти ще славословим довека. (Села.)

9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил и не излизаш вече с нашите войски.

10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни ни обират за себе си.

11 Предал си ни като овце за ядене и си ни разпръснал между народите.

12 Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената им.

13 Правиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на онези, които са около нас.

14 Правиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената.

15 Всеки ден позорът ми е пред мен и срамът на лицето ми ме покрива

16 поради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.

17 Всичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.

18 Сърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,

19 макар Ти да си ни съкрушил в пусто място* и да си ни покрил с мрачна сянка.

20 Ако сме забравили името на нашия Бог или сме прострели ръцете си към чужд бог,

21 то няма ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, смятани сме като овце за клане.

23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги.

24 Защо криеш лицето Си и забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 Защото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята.

26 Стани да ни помогнеш и ни избави заради милосърдието Си.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

2 Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

3 Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти – защото Ти благоволи във тях.

4 Боже, Ти си моят Цар; заповядай спасение за Яков!

5 Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които се надигат против нас.

6 Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

7 Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

9 Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

10 Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

11 Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

12 Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

13 Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

14 Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

15 Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми –

16 заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

17 Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

18 Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

19 ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

20 Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

21 Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

23 Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

24 Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

25 Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

26 Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.