Psalm 42 | Библия, ревизирано издание

Печал и утеха за благочестивия

(По слав. 41.)

1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове*. Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже. 2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога? 3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог? 4 Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това – как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше. 5 Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му. 6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар. 7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене; 8 но пак денем ГОСПОД ще заръча за мене милостта Си и нощем песента Му ще бъде с мен и молитвата към Бога на живота ми. 9 Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля? 10 Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог? 11 Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

Верен

1 За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Както еленът жадува за водните потоци, така душата ми копнее за Теб, Боже! 2 Душата ми жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице? 3 Моите сълзи ми станаха храна ден и нощ, като цял ден ми говорят: Къде е твоят Бог? 4 Това си припомням и изливам душата си вътре в себе си – как преминавах с множеството и отивах с тях в Божия дом с глас на радост и хваление, с множество, което празнуваше. 5 Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля за спасението от лицето Му. 6 Боже мой, душата ми е отпаднала в мен; затова си спомням за Теб от йорданската земя и от ермонските височини, от планината Мисар. 7 Бездна огласява бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мен. 8 ГОСПОД ще заповяда милостта Си през деня и песента Му ще бъде с мен през нощта – молитва към Бога на моя живот. 9 Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя опечален от притеснението от врага? 10 Враговете ми ме подиграват, като че трошат костите ми, като всеки ден ми казват: Къде е Твоят Бог?* 11 Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.

Psalm 42 | Библия, ревизирано издание Верен

Печал и утеха за благочестивия

(По слав. 41.)