Psalm 39 | Библия, ревизирано издание

Молитва във време на скръб и изпитание

(По слав. 38.)

1 За първия певец Едутун*. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият.

2 Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше.

3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах:

4 Научи ме, ГОСПОДИ, за кончината ми и за броя на дните ми – какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен.

5 Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

6 наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.

7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб.

8 Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния.

9 Онемях, не си отворих устата, понеже Ти стори това.

10 Отдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам.

11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)

12 Послушай, ГОСПОДИ, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи.

13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

2 Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

3 Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

4 Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да разбера колко съм преходен.

5 Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

6 Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира.

7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

8 Избавѝ ме от всичките ми престъпления; не ме правѝ за присмех на безумния.

9 Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

10 Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

12 Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

13 Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.