1Давидов псалом, за спомен*. ГОСПОДИ, в негодуванието Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.2Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи на мене.3Няма здраве в тялото ми поради Твоя гняв; няма спокойствие в костите ми поради моя грях.4Защото беззаконията ми превишиха главата ми; като тежък товар натегнаха на мене.5Смърдят и гноясват раните ми поради безумието ми.6Превит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален.7Защото всичките ми вътрешности са запалени и няма здраве в тялото ми,8изнемощях и премного съм смазан, охкам* поради безпокойствието на сърцето си.9Господи, известно е пред Тебе всичкото ми желание и стенанието ми не е скрито от Тебе.10Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, а светлината на очите ми – и тя не е в мене.11Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми и роднините ми стоят надалеч.12Също и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен; онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща и измислят лъжи цял ден.13Но аз, като глух, не чувам и съм като ням, който не отваря устата си.14Да! Като човек съм, който не чува, в чиято уста няма изобличения.15Понеже на Тебе, ГОСПОДИ, се надявам, Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;16защото казах: Да не тържествуват над мене, да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми.17Защото съм близо да падна и скръбта ми е винаги пред мене;18понеже аз ще призная беззаконието си, ще тъжа за греха си.19Но моите неприятели са пъргави и силни. И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.20Също и онези, които въздават зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.21Да не ме изоставиш, ГОСПОДИ; Боже мой, да не се отдалечиш от мене.22Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Верен
1Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!2Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.3Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.4Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.5Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.6Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.7Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.8Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.9Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.10Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми – и тя не е у мен.11Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.12И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.13Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.14Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправданиест. 13;.15Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.16Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.17Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.18Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.19Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.20И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.21Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!22Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.