Psalm 17 | Библия, ревизирано издание

Невинният праведник е под Божията закрила

(По слав. 16.)

1 Молитва на Давид. Послушай, ГОСПОДИ, правото; внимавай към вика ми; дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.

2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; очите Ти нека гледат справедливо.

3 Изпитвал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; опитал си ме и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

4 Колкото до човешките дела, чрез думите на Твоите уста аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; краката ми не са се подхлъзнали.

6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; приклони към мен ухото Си и послушай думите ми.

7 Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Теб от онези, които въстават против тях.

8 Пази ме като зеница на око; скрий ме под сянката на крилете Си

9 от нечестивите, които ме съсипват, от неприятелите на душата ми, които ме обкръжават.

10 Обградени са от своята тлъстина; устата им говорят горделиво.

11 Те обиколиха вече стъпките ни; насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;

12 всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса, и на млад лъв, който седи скрит в засада.

13 Стани, ГОСПОДИ, изпревари го, повали го; с меча Си избави душата ми от нечестивия –

14 от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от светските хора, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със съкровищата Си; които са наситени с деца и останалия си имот оставят на внуците си.

15 А аз ще видя лицето Ти в правда; когато се събудя, ще се наситя от изгледа Ти.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

2 Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

3 Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

4 Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

5 Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

6 Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

7 Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

8 Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

9 от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

10 Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

11 Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята –

12 като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

13 Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

14 от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

15 Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.