1За първия певец. Давидов псалом. ГОСПОДИ, опитал си ме и си ме познал.2Ти познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч.3Издирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища.4Защото преди думата да е още на езика ми, ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цялата.5Ти си пред мен и зад мен и си сложил върху мене ръката Си.6Това знание е пречудно за мене; високо е; не мога да го стигна.7Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна?8Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.9Ако взема крилете на зората и се заселя в най-далечните краища на морето,10и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи.11Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мене ще стане на нощ,12то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб, а нощта свети като ден: за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.13Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми.14Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.15Костите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма.16Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.17И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже! Колко голям е броят им!18Ако бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; събуждам ли се, още съм с Тебе.19Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже.20Защото говорят против Тебе нечестиво и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета.21Не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?22Със съвършена омраза ги мразя, за неприятели ги смятам.23Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми;24и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път.
Верен
1За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал*.2Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.3Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.4Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.5Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.6Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.7Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?8Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!9Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,10дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!11Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен –12дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.13Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.14Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.15Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.16Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките – дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.17Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!18Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.19О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!20Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.21Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?22Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.23Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми*.24И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.