Psalm 104 | Библия, ревизирано издание

Възхвала на Създателя

1 (По слав. 103.) Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен – 2 Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса; 3 Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра; 4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си – като огнения пламък; 5 Който си положил земята на основата и, за да не се поклати за вечни времена. 6 Покрил си я с морето* като с дреха; водите застанаха над планините. 7 От Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг. 8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях. 9 Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята. 10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините. 11 Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си; 12 при тях небесните птици живеят и пеят между клоните. 13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята; 14 правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята, 15 и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека. 16 Великолепните* дървета се наситиха, ливанските кедри, които ГОСПОД е насадил, 17 където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела; 18 високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци. 19 Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва. 20 Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. 21 Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна. 22 Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си. 23 Човек излиза на работата си и се труди до вечерта. 24 Колко са разнообразни Твоите дела, ГОСПОДИ! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения. 25 Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи. 26 Там плават корабите; там е и чудовището*, което си създал да играе в него. 27 Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. 28 Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага, 29 скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. 30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята. 31 Нека трае довека славата ГОСПОДНЯ; нека се радва в делата Си ГОСПОД, 32 Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят. 33 Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам. 34 Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в ГОСПОДА. 35 Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. Алилуя.

Верен

1 Благославяй ГОСПОДА, душо моя*! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък. 2 Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса, 3 който гради превъзвишените Си заселища във водите*, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра, 4 който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – пламтящ огън. 5 Той е основал земята на основите ѝ, тя няма да се поклати до века. 6 Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините. 7 При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг. 8 Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях. 9 Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята. 10 Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините. 11 Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си. 12 При тях обитават небесните птици и пеят между клоните. 13 Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти. 14 Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева* – за служба на човека, за да изважда храна от земята, 15 и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека. 16 Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил, 17 където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите. 18 Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки. 19 Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си. 20 Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове. 21 Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога. 22 Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си. 23 Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта. 24 ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения. 25 Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества – малки и големи. 26 Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него. 27 Всички тези чакат Теб – да им дадеш храната им на времето ѝ. 28 Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро. 29 Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си. 30 Изпращаш Духа* Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята. 31 Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си! 32 Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят. 33 Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам. 34 Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА! 35 Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя*! Алилуя!

Psalm 104 | Библия, ревизирано издание Верен

Възхвала на Създателя