Psalm 10 | Библия, ревизирано издание

Молитва за справедливост и надежда в Божията помощ

1 (По славянски, част от 9-и.) Защо, ГОСПОДИ, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?

2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят.

3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от ГОСПОДА, даже Го презира.

4 Нечестивият от гордостта на лицето си казва: ГОСПОД няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог.

5 Неговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира* всичките си противници.

6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие.

7 Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие.

8 Седи в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му*.

11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 Стани, ГОСПОДИ; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.

13 Защо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?

14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето.

15 Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

16 ГОСПОД е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.

17 ГОСПОДИ, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,

18 за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 * ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?

2 Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

3 Защото безбожният се хвали с желанието на душата си – алчният се благославя и презира ГОСПОДА.

4 Безбожният казва в надменността на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.

5 Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,

6 казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.

7 Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество; под езика му е съсипия и зло.

8 Седи в засада в двора, в тайни места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.

9 Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

10 Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.

11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.

13 Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?

14 Но Ти виждаш, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.

15 Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

16 ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.

17 ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,

18 за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.