Sprüche 1 | Библия, ревизирано издание

Притчите – мъдрост и поука

1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 записани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,

3 за да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,

4 за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

5 за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,

6 за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 Страхът от ГОСПОДА е начало на* мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката.

Съвет към младите хора

8 Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението* на майка си,

9 защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.

10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!

11 Ако кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,

12 както адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,

13 ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,

14 ще хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, –

15 сине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,

16 защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.

17 Защото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.

18 И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.

19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него.

Призивът на мъдростта

20 Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,

21 вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

22 Глупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?

23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.

24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,

25 но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми –

26 то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 когато ви нападне страхът – като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,

28 тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от ГОСПОДА,

30 не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

31 затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.

33 А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Притчи* на Соломон, син на Давид, цар на Израил,

2 за познаване на мъдрост и наставление, за разбиране на думи на разум,

3 за приемане на наставление за благоразумие, правда, съд и правота,

4 за даване на ум на простите, знание и разсъдливост на младежа.

5 Мъдрият нека слуша и ще увеличи знание и разумният ще получи мъдър съвет,

6 за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдрите и техните загадки.

7 Страхът от ГОСПОДА е началото на познанието, а безумните презират мъдрост и наставление.

8 Сине мой, слушай наставлението на баща си и не отхвърляй закона на майка си,

9 защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица за шията ти.

10 Сине мой, ако грешниците те примамват, не се съгласявай.

11 Ако кажат: Ела с нас, нека направим засада за кръв, нека причакаме без причина невинния,

12 нека ги погълнем живи като Шеол и цели, като онези, които слизат в рова;

13 ще намерим всякакви скъпоценни притежания, ще напълним къщите си с плячка;

14 хвърли жребия си сред нас, една кесия ще имаме всички!

15 Сине мой, не ходи с тях в пътя, възпирай крака си от тяхната пътека,

16 защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв.

17 Защото напразно се простира мрежа пред очите на която и да било птица.

18 Но тези поставят засада против своята си кръв, причакват своите си души.

19 Такива са пътищата на всеки, който ламти за нечестна придобивка – тя отнема живота на своя притежател.

20 Мъдростта вика навън, издига гласа си по площадите,

21 провиква се на най-шумните места, при входовете на портите, в града говори думите си:

22 Докога, прости, ще обичате невежеството и присмивачите ще се наслаждават на присмиванията си, и безумните ще мразят знанието?

23 Обърнете се към моето изобличение! Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви известя словата си.

24 Понеже аз виках, а вие отказахте, простирах ръката си, а никой не обърна внимание,

25 и отхвърлихте всичките ми съвети, и не искахте изобличението ми,

26 то аз също ще се смея на вашето нещастие, ще се присмея, когато дойде вашият ужас,

27 когато дойде вашият ужас като буря и нещастието ви връхлети като вихрушка, когато притеснение и страх дойдат върху вас.

28 Тогава те ще ме призоват, но аз няма да отговоря; ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 Понеже намразиха знанието и не избраха страха от ГОСПОДА,

30 не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

31 затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

32 Защото отстъплението на простите ще ги убие и безгрижието на безумните ще ги погуби.

33 Но който ме слуша, ще живее безопасно и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.