Klagelieder 5 | Библия, ревизирано издание

Молитва за Божия милост над Израил: „Възвърни ни към Себе Си“

1 Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

2 Наследството ни мина у чужденци, къщите ни – у странници.

3 Останахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

4 Водата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

5 Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

6 Протегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 Бащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

8 Слуги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

9 Добиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

10 Кожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

11 Изнасилваха жените в Сион, девиците – в Юдейските градове.

12 Чрез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

13 Младежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

14 Старейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

15 Престана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

16 Венецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

17 Затова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

18 Поради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

19 Ти, ГОСПОДИ, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

20 Защо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

21 Възвърни ни, ГОСПОДИ, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало –

22 ако не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

2 Наследството ни премина на чужди, къщите ни – на чужденци.

3 Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

4 Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

5 Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

6 На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

7 Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

8 Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

9 Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

10 Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

11 Изнасилваха жени в Сион, девиците – в юдовите градове.

12 С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

13 Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

14 Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

15 Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

16 Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

17 Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

18 заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

19 Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

20 Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

21 Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

22 Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.