Klagelieder 4 | Библия, ревизирано издание

Причини за наказанието на Йерусалим

1 Как почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всички улици. 2 Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, как се смятат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка! 3 Даже чакалите подават гърди и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като щраусите в пустинята; 4 защото езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи. 5 Онези, които ядеха отбрани ястия, лежат небрежни по улиците; възпитаните в мораво прегръщат бунището. 6 Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше съсипан в един миг, без да са го докосвали човешки ръце. 7 Благородните и бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им – по-червена от рубини, блестяха като сапфир; 8 а сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво. 9 По-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад; защото тези чезнат, прободени от липса на полските произведения. 10 Ръцете на милозливите жени свариха децата им; те им станаха храна при разорението на дъщерята на народа ми. 11 ГОСПОД извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изгори основите му. 12 Земните царе не вярваха, нито живеещите по целия свят, че щеше да влезе противник и неприятел в йерусалимските порти. 13 А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, които проливаха кръвта на праведните сред него. 14 Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че хората не можеха да се допират до дрехите им. 15 Отстъпете, вие, нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; а когато те бягаха и се скитаха, между народите се говореше: Няма вече да бъдат пришълци с нас. 16 Гневът на ГОСПОДА ги разпръсна; Той не иска вече да гледа към тях; свещеническо лице не почетоха, над старци не се смилиха. 17 И досега очите ни се изнуряват от чакане на суетната за нас помощ; надявахме се на народ, който не можеше да спасява. 18 Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! Краят ни дойде. 19 Онези, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята. 20 Помазаникът ГОСПОДЕН, диханието на ноздрите ни, този, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями. 21 Радвай се и се весели, дъще едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш! 22 Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова; Той няма вече да те закара в плен; а ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие съгрешенията ти.

Верен

1 Как потъмня златото, измени се най-чистото злато! Камъните на светилището се изсипаха по всички ъгли на улиците! 2 Скъпоценните синове на Сион, сравними с чисто злато, как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка! 3 Даже чакалите дават мляко и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята. 4 Езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им подаде. 5 Онези, които ядяха избрани ястия, гинат по улиците, отгледаните в пурпур прегръщат бунището. 6 Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше разорен в един миг, без да го допрат човешки ръце. 7 Назиреите ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им беше по-червена от рубини, блестяха като сапфир. 8 По-тъмно от сажди е лицето им, не се познават по улиците. Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво. 9 По-щастливи бяха убитите от меч от убитите от глад, защото тези чезнат прободени от липсата на плодовете на полето. 10 Ръцете на милостивите жени свариха децата им; те им станаха храна при разрушението на дъщерята на народа ми. 11 ГОСПОД изпълни яростта Си, изля пламтящия Си гняв. Запали в Сион огън, който пояде основите му. 12 Не вярваха земните царе и жителите на целия свят, че притеснител и враг щеше да влезе в ерусалимските порти. 13 Това е заради греховете на пророците му и заради беззаконията на свещениците му, които проливаха сред него кръвта на праведните. 14 Те се лутаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че не можеше да се допре човек до дрехите им. 15 Отстъпете, нечисти! – викаха към тях. Отстъпете, отстъпете, не се допирайте! Когато бягаха, се скитаха. Говореше се сред народите: Няма да пребивават повече при нас. 16 Присъствието на ГОСПОДА ги разпръсна, Той няма повече да ги погледне. Свещеник не беше почетен, старейшина не беше помилван. 17 Още чезнат очите ни по суетната ни помощ. В очакването си чакахме народ, който няма да спаси. 18 Ловуват стъпките ни, така че не можем да ходим по площадите си. Краят ни е близо, изпълниха се дните ни, да, краят ни дойде. 19 Преследвачите ни станаха по-леки от орлите на небето; по планините ни гониха, в пустинята ни дебнаха. 20 Жизненото ни дихание, ГОСПОДНИЯТ помазаник, се хвана в ямите им – за когото казвахме: Под сянката му ще живеем сред народите. 21 Радвай се и се весели, дъще едомска, жителко на земята Уз! И до теб ще дойде чашата, ще се напиеш и ще се разголиш. 22 Свърши наказанието за беззаконието ти, дъще сионска, няма вече да те откара в плен. Ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие греховете ти.

Klagelieder 4 | Библия, ревизирано издание Верен

Причини за наказанието на Йерусалим