Offenbarung 10 | Библия, ревизирано издание

Ангелът с малкия свитък

1 И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; над главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето и краката му – като огнени стълбове. 2 Той държеше в ръката си разгъната книжка; и като стъпи с десния си крак в морето, а с левия – на земята, 3 извика с висок глас, както реве лъв; и когато извика, седемте гръма издадоха своите гласове. 4 И след като седемте гръма издадоха своите гласове, аз се готвех да запиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръма, и не го пиши. 5 А ангелът, когото видях да стои в морето и на земята, издигна десницата си към небето 6 и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че няма да има вече време, 7 но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците. 8 А гласът, който чух от небето, проговори пак към мен и ми каза: Иди, вземи разгънатата книга, която е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята. 9 И така, отидох при ангела и му казах да ми даде книжката. Той ми отвърна: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. 10 И така, взех книжката от ръката на ангела и я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, в корема ми стана горчиво. 11 Тогава ми бе казано: Трябва пак да пророкуваш за много народи и племена, езици и царе.

Верен

1 И видях друг силен ангел, който слизаше от небето облечен в облак и над главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето и краката му – като огнени стълбове. 2 И в ръката си държеше отворена книжка. И той сложи десния си крак на морето, а левия – на земята 3 и извика със силен глас, както реве лъв. И когато извика, седемте гърма проговориха със своите гласове. 4 И след като седемте гърма проговориха, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гърма, и не го пиши. 5 И ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна дясната си ръка към небето 6 и се закле в Този, който живее за вечни векове, който е създал небето и това, което е в него; земята и това, което е на нея; и морето и това, което е в него, че няма вече да има време*, 7 но че в дните на гласа на седмия ангел, когато той се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците. 8 И гласът, който чух от небето, пак заговори с мен и каза: Иди, вземи отворената книжка, която е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята. 9 И аз отидох при ангела и му казах да ми даде книжката. И той ми каза: Вземи и я изяж; и в корема ти ще стане горчиво, но в устата ти ще бъде сладка като мед. 10 И така, взех книжката от ръката на ангела и я изядох. И в устата ми беше сладка като мед, но като я изядох, коремът ми се вгорчи. 11 Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много народи и нации, и езици, и царе.

Offenbarung 10 | Библия, ревизирано издание Верен

Ангелът с малкия свитък