Micha 7 | Библия, ревизирано издание

Пророчески плач и надежда за спасение

1 Горко ми! Защото съм като последно бране на летни плодове, като баберки след гроздобер; няма грозд за ядене, нито първозряла смокиня, каквато душата ми желае.

2 Благочестивият се изгуби от страната и няма нито един праведник между хората; всички те причакват за кръв, ловят всеки брат си с примка.

3 Двете им ръце се простират към злото, за да го вършат прилежно; първенецът явява желанието си и съдията, срещу подарък, се съгласява, и големецът изказва нечестивата мисъл на душата си; така те заедно тъкат работата.

4 Най-добрият между тях е като трън, най-праведният е по-бодлив от трънен плет; денят, предсказан от пазачите ти, т. е. наказанието ти, настана; сега ще изпаднат в недоумение.

5 Не се доверявайте на другар, не уповавайте на близък приятел; пази вратата на устата си от лежащата в обятията ти;

6 защото син презира баща, дъщеря се повдига против майка си, снаха – против свекърва си, неприятели на човека са домашните му.

7 Но аз ще погледна към ГОСПОДА, ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.

8 Не злорадствай заради мене, неприятелко моя; ако падна, ще стана; ако седна в тъмнина, ГОСПОД ще ми бъде светлина.

9 Ще нося гнева на ГОСПОДА, защото съгреших пред Него, докато отсъди делото ми и извърши съд над мене, като ме изведе на светло; тогава ще видя правдата Му.

10 Тогава и неприятелката ми ще я види и срам ще покрие онази, която ми каза: Къде е ГОСПОД, твоят Бог? Очите ми ще я видят; сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.

11 Иде ден, когато стените ти ще бъдат съградени! В същия ден постановеното ще се махне надалеч.

12 В същия ден до тебе ще дойдат хора от Асирия и от египетските градове, и от Египет до Ефрат, от море до море и от планина до планина.

13 При все това земята ще запустее поради жителите си, поради плода на делата им.

14 Паси народа Си с жезъла Си, стадото, Твоето наследство, което живее уединено в гората сред Кармил; нека пасат във Васан и Галаад, както в древните дни.

15 Ще му покажа чудесни неща, както беше в дните на излизането ти от Египетската земя.

16 Народите, като видят това, ще се засрамят за всичката си сила; ще сложат ръка на уста, ушите им ще оглушеят.

17 Ще лижат пръстта като змии, като земните гадини ще излизат треперещи от дупките си; ще идват със страх при ГОСПОДА, нашия Бог, и ще се уплашат поради Тебе.

18 Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост.

19 Отново Той ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини. Ще покажеш вярност към Яков и милост към Авраам, както си се клел на бащите ни в древните дни.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Горко ми! Защото съм като последното бране на летни плодове, като пабирък след гроздобер – няма грозд за ядене, нито ранна смокиня, която душата ми желае.

2 Благочестивият се изгуби от земята и няма праведен между хората. Всички причакват за кръв, ловят всеки брат си с мрежа.

3 Двете им ръце се протягат към злото, за да го извършат добре. Първенецът иска, а съдията гледа за подарък и големецът изговаря алчността на душата си, и те я вплитат.

4 Най-добрият им е като трън, най-правият е по-бодлив от трънен плет. Денят на стражите ти, наказанието ти дойде – тогава ще настане объркването им.

5 Не се доверявайте на другар, не разчитайте на близък приятел, пази вратите на устата си от лежащата в обятията ти;

6 защото син презира баща, дъщеря се вдига против майка си, снаха – против свекърва си, врагове на човека са домашните му.

7 Но аз ще се взирам към ГОСПОДА, ще се надявам на Бога на спасението си; моят Бог ще ме послуша.

8 Не злорадствай заради мен, неприятелко моя! И да падна, ще стана; и да седя в тъмнина, ГОСПОД ще ми бъде светлина.

9 Ще нося яростта на ГОСПОДА, защото съгреших против Него, докато отсъди делото ми и ми отдаде правото. Ще ме изведе на светлина, ще видя правдата Му.

10 И ще види неприятелката ми и срам ще я покрие – онази, която ми каза: Къде е ГОСПОД, твоят Бог? Очите ми ще я видят, сега ще бъде стъпкана като уличната кал.

11 Идва ден, когато ще се съградят стените ти! В онзи ден ще се вдигнат преградите.

12 В онзи ден ще дойдат до теб от Асирия и от градовете на Египет, и от Египет до реката Ефрат, и от море до море, и от планина до планина.

13 И земята ще запустее заради жителите си, заради плода на делата им.

14 Паси народа Си с жезъла Си, стадото на наследството Си, което живее уединено в гората сред Кармил. Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.

15 Както в дните на излизането ти от египетската земя ще му покажа чудеса.

16 Народите ще видят и ще се посрамят за цялата си сила; ще сложат ръка на уста, ушите им ще оглушеят.

17 Ще лижат пръстта като змия, като пълзящите по земята ще излизат треперещи от дупките си. Ще се уплашат от ГОСПОДА, нашия Бог, и ще се убоят от Теб.

18 Кой е Бог като Теб, който прощава беззаконие и прощава престъплението на остатъка от наследството Си? Не държи гнева Си навеки, защото Му е угодно да оказва милост.

19 Той отново ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни. И ще хвърлиш в морските дълбини всичките им грехове.

20 Ще покажеш вярност към Яков и милост към Авраам, както си се клел на бащите ни от древните дни

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.