1Тогава някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус от Йерусалим и казаха:2Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб?3А Той им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?4Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“5Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е дар на Бога,6той да не почита баща си или майка си. Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед.7Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал:8„Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен.9Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“
Кое прави човека нечист
10И като повика народа, каза им: Слушайте и разбирайте!11Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.12Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тези думи?13А Той отговори: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено.14Оставете ги; те са водачи на слепци; а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.15Петър Му отговори: Обясни ни тази притча.16А Той каза: И вие ли още не проумявате?17Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхвърля отзад?18А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека.19Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.20Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
Вярата на една езичница и изцеляване на множество болни
21И като излезе оттам, Исус се оттегли в Тирската и Сидонската област.22И, ето, една ханаанка излезе от онези места и извика: Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми жестоко страда, обладана от бяс.23Но Той не отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казваха: Отпрати я, защото вика след нас.24А Той отговори: Аз не съм изпратен при други освен при изгубените овце от Израилевия дом.25А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми.26Той отговори: Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата.27А тя каза: Така е, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.28Тогава Исус отговори: О, жено, голяма е твоята вяра; нека бъде според желанието ти. И в този час дъщеря оздравя.29И като замина оттам, Исус дойде при Галилейското езеро; и се качи на хълма и седеше там.30И дойдоха при Него големи множества, които водеха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете Му; и Той ги изцели;31а народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
Нахранване на четири хиляди души
32А Исус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя.33Учениците Му казаха: Откъде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?34Исус им каза: Колко хляба имате? А те отвърнаха: Седем и малко рибки.35Тогава заповяда на народа да насядат на земята.36И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците – на народа.37И ядоха всички и се наситиха, и вдигнаха останалите къшеи, седем пълни кошници.38А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже освен жените и децата.39И като разпусна народа, влезе в лодката и дойде в околностите на Магадан*.
Верен
1Тогава при Иисус дойдоха фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:2Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините*, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб?3А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?4Защото Бог заповяда: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“5Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога, –6той да не дава на баща си (или майка си). Така, заради вашето предание, вие осуетихте Божията заповед.7Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал:8„Този народ (се приближава при Мен с устата си и) Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен.9Но напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“10И като повика множеството, им каза: Слушайте и разбирайте!11Не това, което влиза в устата, осквернява човека; а това, което излиза от устата, то осквернява човека*.12Тогава учениците се приближиха и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха това слово?13А Той в отговор каза: Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще се изкорени.14Оставете ги, те са слепи водачи на слепци; а ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в ямата.15Петър в отговор Му каза: Обясни ни тази притча!16А Той каза: И вие ли още не проумявате?17Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхожда навън?18А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека*.19Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.20Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с неизмити ръце, това не го осквернява.21И като излезе оттам, Иисус се оттегли в областта на Тир и Сидон.22И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон.23Но Той не ѝ отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас.24А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом.25А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми!26Той в отговор каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата.27А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им!28Тогава Иисус в отговор ѝ каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.29И като замина оттам, Иисус дойде при Галилейското езеро и се качи на хълма, и седеше там.30И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред краката Му, и Той ги изцели.31А множеството се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.32А Иисус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за множеството, защото три дни вече останаха с Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя.33Учениците Му казаха: Откъде в тази пустош толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?34Иисус им каза: Колко хляба имате? А те казаха: Седем, и малко рибки.35Тогава заповяда на множествата да насядат на земята.36И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи, и даде на учениците, а учениците – на множествата.37И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем пълни кошници.38А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.39И като разпусна множествата, влезе в лодката и дойде в областта на Магадан.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.