Markus 4 | Библия, ревизирано издание

Притча за сеяча

1 И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна*; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

8 А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

12 така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.

13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?

14 Сеячът сее Словото.

15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.

16 Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;

17 нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.

18 Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,

19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.

20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.

Светилото и светилникът

21 И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?

22 Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Божието Царство е като посято семе, което израства само

26 И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;

27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

28 Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва.

Притча за синаповото зърно

30 Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;

32 но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.

34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

Исус укротява бурята

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.

37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.

38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

40 Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 И пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той се качи в една лодка и седеше на езерото, а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 И ги поучаваше много с притчист. 33-34; и им казваше в поучението Си:

3 Слушайте! Ето, сеячът излезе да сее.

4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст; и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,

6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 А други паднаха между тръни; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

8 А други паднаха на добра земя; и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет, а кое сто.

9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша*.

10 И когато остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 И Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

12 така че „гледащи да гледат, а да не виждат; и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости (грехът)“.

13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всичките притчи?

14 Сеячът сее словото.

15 А онези край пътя, където се сее словото, са тези, които чуват, но Сатана веднага идва и грабва посятото в тях слово.

16 Също и посятото на каменистите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;

17 нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, когато настане напаст или гонение заради словото, веднага отпадат*.

18 Посятото между тръните са други. Те са онези, които са слушали словото,

19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото и то става безплодно.

20 А посятото на добра земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.

21 И им каза: Затова ли се донася светилото – за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли за това – да го поставят на светилника?

22 Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

23 Ако има някой уши да слуша, нека слушаст. 9;.

24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

26 И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята;

27 и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

28 Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа.

29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва.

30 Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим?

31 То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята.

32 Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му.

33 И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат.

34 А без притча не им говореше*, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

35 И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна.

36 И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в лодката, както беше; и имаше и други лодки с Него.

37 И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху лодката, така че лодката вече се пълнеше с вода.

38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

39 А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

40 И Той им каза: Защо сте страхливи? Как, нямате ли вяра?

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.