Lukas 7 | Библия, ревизирано издание

Излекуването на слугата на стотника

1 След като свърши всички Свои речи към народа, който Го слушаше*, Исус влезе в Капернаум.

2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, беше болен на умиране.

3 И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да го помолят да дойде и изцели слугата му.

4 А те дойдоха при Исус и Го молеха настоятелно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,

5 защото обича нашия народ и той ни е построил синагогата.

6 Докато Исус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;

7 затова не сметнах себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее.

8 Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.

9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и каза на вървящото след Него множество: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова вяра.

10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

Възкресяването на сина на вдовицата от Наин

11 А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13 И Господ, като я видя, смили се над нея и каза: Недей да плачеш.

14 Тогава се приближи и се допря до носилката; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.

15 И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му.

16 Тогава страх обзе всички и славеха Бога, като казваха: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своя народ.

17 И мълвата за Него се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност.

Исус Христос и Йоан Кръстител

18 А учениците на Йоан му известиха за всичко това.

19 И Йоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да попитат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?

20 И като дойдоха при Него, човеците казаха: Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?

21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи даде зрение.

22 Тогава Той им отговори: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието.

23 И блажен е онзи, който не се съблазни в Мене.

24 А когато си отидоха изпратените от Йоан, Исус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?

25 Но какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 Това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще приготви пътя Ми пред Тебе.“

28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29 (И целият народ и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Йоановото кръщение.

30 А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.)

31 А на кого да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?

32 Те приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго и казват: Свирихме ви и не играхте, жалеехме и не плакахте.

33 Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

34 Дойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чеда.

Исус Христос и грешницата

36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.

37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.

38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото.

39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40 А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.

41 Някой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.

42 И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?

43 Симон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.

44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.

45 Ти целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.

46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми.

47 Затова ти казвам: Прощават се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.

48 И каза: Прощават ти се греховете.

49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава?

50 Исус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 След като свърши всичките Свои речи към народа, който Го слушаше, Иисус влезе в Капернаум.

2 А слугата на един стотник, когото стотникът ценеше, беше болен на смъртно легло.

3 И когато той чу за Иисус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата му.

4 И така, те дойдоха при Иисус и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,

5 защото люби нашия народ и ни е построил синагогата.

6 А когато Иисус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми.

7 Затова не счетох и себе си достоен да дойда при Теб. Но кажи само дума и слугата ми ще оздравее.

8 Защото и аз съм подвластен човек, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.

9 Като чу това, Иисус му се учуди; и като се обърна, каза на множеството, което Го следваше: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра.

10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

11 И скоро след това Иисус отиде в един град, наречен Наин, и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13 И Господ, като я видя, я съжали и ѝ каза: Не плачи.

14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.

15 И мъртвият се надигна и седна, и започна да говори. И Иисус го даде на майка му.

16 И страх обзе всички и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас и Бог посети Своя народ.

17 И това, което казваха за Него, се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност.

18 И учениците на Йоан му известиха за всичко това.

19 Тогава Йоан повика двама от учениците си и ги изпрати при Господа, за да попитат: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме?

20 И когато мъжете дойдоха при Него, казаха: Йоан Кръстител ни изпрати при Теб, за да попитаме: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме?

21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове и на мнозина слепи дари зрение.

22 Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте – че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на бедните се проповядва благовестието.

23 И блажен е онзи, който не се отвръща от Мен.

24 А когато си отидоха изпратените от Йоан, Иисус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?

25 Но какво излязохте да видите? Човек ли, в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 Това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Теб.“

28 Казвам ви: между родените от жена няма по-велик от Йоан Кръстител; но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29 И когато чуха, целият народ и дори бирниците, признаха Божията правда, като се кръстиха с Йоановото кръщение.

30 А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля за себе си, тъй като не се бяха кръстили от него.

31 Тогава Господ каза: С какво да сравня хората от това поколение и на какво приличат?

32 Те приличат на деца, които седят на пазара и си викат едно на друго, като казват: Свирихме ви и не играхте; пяхме ви жални песни и не плакахте.

33 Защото дойде Йоан Кръстител, който нито яде хляб, нито пие вино, и казвате: Има демон.

34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си деца.

36 Тогава един от фарисеите Го покани да яде с Него. И Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.

37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.

38 И като застана отзад при краката Му и плачеше, започна да облива краката Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, и целуваше краката Му, и ги мажеше с мирото.

39 А когато фарисеят, който Го беше поканил, видя това, каза в себе си: Този човек, ако беше пророк, щеше да познае коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.

40 А Иисус в отговор му каза: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

41 Един заемодавец имаше двама длъжници. Единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.

42 И понеже нямаха да му платят, той прости и на двамата. И така, кой от тях ще го възлюби повече?

43 В отговор Симон каза: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той каза: Правилно отсъди.

44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти не даде вода за краката Ми, а тя със сълзи обля краката Ми и ги изтри с косата си.

45 Ти целувка не Ми даде, а тя не е престанала да целува краката Ми, откакто съм влязъл.

46 Ти с масло не помаза главата Ми, а тя с миро помаза краката Ми.

47 Затова ти казвам: простени са ѝ многото грехове; защото тя възлюби много; а на когото малко се прощава, той малко люби.

48 И ѝ каза: Простени са ти греховете.

49 А тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и греховете прощава?

50 Тогава Той каза на жената: Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.