Lukas 24 | Библия, ревизирано издание Верен

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Lukas 24 | Библия, ревизирано издание

Възкресението на Исус Христос

1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили. 2 И намериха камъка отвален от гроба. 3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус. 4 А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло. 5 И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите? 6 Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, 7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне. 8 И си спомниха думите Му. 9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. 10 А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. 11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. 12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото.

Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия* от Йерусалим. 14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. 15 И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; 16 но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят. 17 Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени. 18 И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни? 19 И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; 20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. 21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това. 22 При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба 23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. 24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели. 25 И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? 27 И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. 28 И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. 29 Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. 30 И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. 31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях. 32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията? 33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, 34 които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. 35 Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

36 И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам! 37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 38 И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. 40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си. 41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? 42 И Му дадоха парче печена риба и меден сок. 43 И взе и яде пред тях. 44 Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. 45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. 46 И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим. 48 Вие сте свидетели за това. 49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре.

Възнесението на Исус Христос

50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови. 51 И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. 52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост; 53 и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили. 2 И намериха камъка преместен от гроба. 3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. 4 И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи. 5 И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите? 6 Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея*, 7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръснест. 26-46;. 8 И те си спомниха думите Му. 9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. 10 Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. 11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. 12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото. 13 И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадияоколо 11 км далеч от Ерусалим. 14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. 15 И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16 но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят. 17 И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. 18 И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни? 19 И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ; 20 как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. 21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това. 22 При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба 23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил живст. 10;. 24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели. 25 Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророцитест. 44;! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така* и да влезе в Своята слава? 27 И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания*. 28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. 29 Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях. 30 И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде. 31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях. 32 И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията? 33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, 34 да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. 35 А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. 36 И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам! 37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 38 И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 39 Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. 40 И като каза това, им показа ръцете и краката Си. 41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? 42 И Му дадоха парче печена риба (и парче медена пита). 43 И взе и яде пред тях. 44 И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас*, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите*. 45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писаниятаст. 27;. 46 И им каза: Така е писано, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден*, 47 и че трябва да се проповядва покаяние и опрощаване на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим. 48 Вие сте свидетели на това. 49 И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе. 50 И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови. 51 И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето. 52 И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост; 53 и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)