3.Mose 6 | Библия, ревизирано издание Верен

3.Mose 6 | Библия, ревизирано издание
1 ГОСПОД говори още на Моисей, като каза: 2 Ако някой съгреши и извърши престъпление против ГОСПОДА, като отрече пред ближния си за нещо, което му е поверено или оставено в залог, или ограби ближния си, или го изнуди; 3 или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; или ако извърши грях, какъвто хората вършат, 4 тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека върне ограбеното или придобитото чрез неправда, или повереното му нещо, или изгубеното нещо, което е намерил, 5 или каквото и да е нещо, за което се е заклел лъжливо; нека го върне напълно и му прибави една пета; в деня, когато бъде обвинен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи. 6 При свещеника нека принесе на ГОСПОДА приноса си за престъпление – овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, в принос за вина; 7 и свещеникът да направи умилостивение за него пред ГОСПОДА и ще му се прости за каквото и да било, което е сторил; за всичко, в което се е провинил.

Изисквания към свещениците при принасяне на жертвите

8 ГОСПОД каза още на Моисей: 9 Заповядай на Аарон и синовете му: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на жертвеника цялата нощ до сутринта и да се направи огънят върху жертвеника да гори на него непрекъснато. 10 Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени долни дрехи на тялото си; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да го сложи при жертвеника. 11 Тогава да съблече одеждите си, за да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място. 12 А да се направи огънят, който е върху жертвеника, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви. 13 Да се направи огънят да гори непрекъснато на жертвеника; не бива да угасва. 14 Ето и закона за хлебната жертва: Аароновите синове да го принасят пред ГОСПОДА, пред жертвеника. 15 И свещеникът, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебната жертва и от елея му, и целия тамян, който е на хлебната жертва, да ги изгори на жертвеника като негов спомен, за благоухание на ГОСПОДА. 16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свято място; да го ядат в двора на шатъра за срещане. 17 Да не се пече с квас. От Моите приноси им дадох това за дял; пресвято е, както са приносът за грях и приносът за вина. 18 Всеки мъжки представител от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от ГОСПОДНИТЕ приноси чрез огън във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свят. 19 ГОСПОД каза още на Моисей: 20 Ето приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на ГОСПОДА в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за вечна хлебна жертва, половината сутрин и половината вечер. 21 При това да се сготви с елей; сготвено да го донесеш; във вид на печени късове да принесеш хлебната жертва за благоухание на ГОСПОДА. 22 Да го принесе онзи от синовете му, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за ГОСПОДА. 23 Всяка хлебна жертва, принесена от свещеника, да се изгаря цяла; да не се яде. 24 ГОСПОД каза още на Моисей: 25 Кажи на Аарон и синовете му: Ето закона за приноса за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и приносът за грях пред ГОСПОДА; пресвято е. 26 Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свято място да се яде, в двора на шатъра за срещане. 27 Всичко, което се допре до месото на приноса, ще бъде свято; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място. 28 А пръстеният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се изтрива и да се мие с вода. 29 Всеки от мъжки пол от свещеническите семейства да яде от него; то е пресвято. 30 И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; той трябва да бъде изгорен с огън.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 2 Ако някой съгреши и постъпи невярно към ГОСПОДА, като излъже ближния си за нещо, което му е поверено, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си, 3 или намери изгубено нещо и излъже за него; и се закълне лъжливо за каквото и да било от всички неща, които човек може да направи и с тях да съгреши, 4 тогава, ако е съгрешил и е виновен, да върне това, което е взел с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или това, което му е било поверено, или изгубеното, което е намерил, 5 или каквото и да било нещо, за което се е заклел лъжливо. Да го върне; да върне главното и да му прибави една пета. В деня, когато се принася жертвата му за вина, да го даде на онзи, на когото принадлежи. 6 И да принесе на ГОСПОДА жертвата си за вина при свещеника, овен от стадото без недостатък, според твоята оценка, в жертва за вина. 7 И свещеникът да направи умилостивение за него пред ГОСПОДА, и ще му се прости за каквото и да било от всичко, което е извършил, за което е виновен. 8 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 9 Заповядай на Аарон и на синовете му и кажи: Това е законът за всеизгарянето: то, всеизгарянето, да гори на олтара цялата нощ до сутринта и огънят върху олтара да се поддържа да гори на него. 10 Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си. И да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да я остави до олтара. 11 Тогава да съблече одеждите си и да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място. 12 А огънят, който е върху олтара, да се поддържа да гори на него; да не угасва. Всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните жертви. 13 Да се поддържа постоянен огън да гори на олтара; да не угасва. 14 А това е законът за хлебния принос: синовете на Аарон да го принасят пред ГОСПОДА, пред олтара. 15 И свещеникът да вземе от него една пълна шепа, от пшеничното брашно на хлебния принос и от маслиненото му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, и да ги изгори на олтара за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА, като негов спомен. 16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му. Безквасно да се яде, на свято място, в двора на шатъра за срещане да го ядат*. 17 Да не се пече с квас. От Моите жертви чрез огън им дадох това за техен дял; то е пресвято*, както са жертвата за грях и жертвата за вина. 18 Всеки от мъжки пол от Аароновите синове да яде от него*; това е вечна наредба в поколенията ви от жертвите чрез огън на ГОСПОДА. Всичко, което се допре до тях, ще бъде свято*. 19 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 20 Това е приносът на Аарон и синовете му, който трябва да принесат на ГОСПОДА в деня, когато бъде помазан: една десета от ефа пшенично брашно за постоянен хлебен принос, половината сутрин и половината вечер. 21 Да се приготви на тава с маслинено масло, омесен да го донесеш. Да принесеш хлебния принос във вид на печени късове за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА. 22 Да го принесе онзи свещеник от синовете му, който бива помазан вместо него. Вечна наредба е да се изгори приносът цял за ГОСПОДА. 23 Всеки хлебен принос, принесен от свещеника, да се изгаря цял, да не се яде. 24 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 25 Говори на Аарон и на синовете му и кажи: Това е законът за жертвата за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и жертвата за грях пред ГОСПОДА; това е пресвято*. 26 Свещеникът, който я принася за грях, да я яде; на свято място да се яде*, в двора на шатъра за срещане. 27 Всичко, което се допре до месото ѝ, ще бъде святост. 18;. И ако някоя дреха се опръска от кръвта ѝ, опръсканото да се изпере на свято място. 28 И пръстеният съд, в който е била варена, да се строши, а ако е била варена в бронзов съд, той да се изтърка и да се измие с вода. 29 Всеки от мъжки пол от семействата на свещениците да яде от нея*; тя е пресвята*. 30 Но никоя жертва за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; да се изгаря с огън.