Hiob 4 | Библия, ревизирано издание Верен

Hiob 4 | Библия, ревизирано издание

Първа реч на Елифаз. Никой не страда невинен

1 Тогава теманецът Елифаз каза: 2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори? 3 Ето, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил. 4 Твоите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил. 5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил. 6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти – твоята надежда? 7 Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите. 8 Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат. 9 Изтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват. 10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват. 11 Лъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват. 12 Тайно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него; 13 сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората, 14 обзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости. 15 Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха; 16 той застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас: 17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си? 18 Ето, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък – 19 колко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци! 20 Между сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги. 21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Тогава теманецът Елифаз отговори и каза: 2 Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори? 3 Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил. 4 Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил. 5 А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш. 6 Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти – надеждата ти? 7 Спомни си сега – кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са? 8 Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат. 9 От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват. 10 Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават. 11 Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват. 12 А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови. 13 Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада, 14 ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха. 15 Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха. 16 Застана – но аз изгледа му не познах – като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас: 17 Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си? 18 Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява, 19 а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца! 20 От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги. 21 Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.