Hiob 39 | Библия, ревизирано издание

1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите? 2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? – 3 Когато се навеждат, раждат малките си, освобождават се от болките си. 4 Малките им заякват, растат в полето; излизат и не се връщат вече при тях. 5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на този плах бежанец, 6 за който съм направил пустинята за къща и солената земя – на негово жилище? 7 Той се присмива на градския шум, нито внимава във викането на този, който го кара. 8 Планините, които обикаля, са пасбището му; и търси всякаква зеленина. 9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи или ще нощува ли в твоите ясли? 10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе? 11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си? 12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти и да го събере в хармана ти? 13 Крилете на щрауса пляскат весело; но крилете и перата му благи ли са? 14 Защо той оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта, 15 а забравя, че е възможно крак да ги смаже или полски звяр да ги стъпче. 16 Отнася се жестоко с малките си, като че не са негови; трудът му е напразно, защото не го е грижа за опасности; 17 понеже Бог го е лишил от мъдрост и не го е дарил с разум. 18 Когато стане да бяга, се присмива на коня и на ездача му. 19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива? 20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно. 21 Рие с крак в долината и се радва на силата си; излиза срещу оръжията. 22 Присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча; 23 колчанът по страната му трещи и лъскавото копие, и сулицата. 24 С буйство и ярост той гълта земята; и при гласа на тръбата не вярва от радост. 25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И отдалеч подушва боя, гърменето на военачалниците и виковете. 26 Чрез твоята мъдрост ли лети нагоре ястребът и простира крилете си към юг? 27 При твоята заповед ли се възвисява орелът и прави гнездото си по височините? 28 Живее по канарите и там обитава – по върховете на скалите и по непроходимите места. 29 Оттам си съзира плячка, очите му я съглеждат отдалеч. 30 И пилетата му смучат кръв; и където има трупове, там е и той.

Верен

1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите? 2 Броиш ли колко месеца изпълват и знаеш ли времето на раждането им? 3 Навеждат се, раждат малките си, от болките си се освобождават. 4 Малките им заякват, растат в полето, излизат и не се връщат при тях. 5 Кой е пуснал на свобода дивото магаре и е развързал връзките на дивия осел, 6 за когото съм направил пустинята за дом и солената земя за негово жилище? 7 То се присмива на градския шум, не чува виковете на водача. 8 Планините, които обикаля, са негово пасбище и търси всякаква зеленина. 9 Ще иска ли да ти работи дивото говедо, или ще пренощува ли в яслите ти? 10 Ще впрегнеш ли дивото говедо с въжета на браздата и ще браносва ли то долините след теб? 11 Ще му се довериш ли, защото силата му е голяма, и ще повериш ли труда си на него? 12 Ще разчиташ ли на него да ти прибере реколтата, да я събере в хармана ти? 13 Весело пляскат крилата на камилоптицата – те крила и пера на щъркел ли са? 14 Защото тя оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта, 15 и забравя, че крак може да ги смаже, или че див звяр може да ги стъпче. 16 С малките си се държи жестоко, като че не са нейни; труди се напразно и не я е грижа, 17 понеже Бог я е лишил от мъдрост, не ѝ е разум отредил. 18 Във времето, когато се изправи, тя се присмива на коня и на ездача му. 19 Ти ли си дал сила на коня и облякъл шията му с грива? 20 Ти ли го караш да скача като скакалец? Неговото великолепно пръхтене е ужасно. 21 Рови с крак в долината и ликува в силата си; излиза срещу оръжията; 22 присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча; 23 тулът дрънчи срещу него, острие на копие и ятаган. 24 С буйство и ярост той препуска по земята и не спира при гласа на тръбата. 25 Щом засвири тръбата, той казва: О-хо! – и отдалеч подушва боя, гръмовния зов на военачалниците и бойния вик. 26 Чрез твоя разум ли лети нагоре ястребът, простирайки крилете си на юг? 27 При твоята заповед ли се издига орелът и прави гнездото си нависоко? 28 Той живее на канарите, обитава на скалисти зъбери и непристъпни места. 29 Оттам съзира плячката, очите му я виждат отдалеч. 30 Малките му също смучат кръв, и където има убити, там е той.

Hiob 39 | Библия, ревизирано издание Верен