Hiob 37 | Библия, ревизирано издание

1 Да! Поради това сърцето ми трепери и се измества от мястото си. 2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му и шума, който излиза от устата Му. 3 Праща го под цялото небе и светкавицата Си – до краищата на земята; 4 след нея реве глас, гърми с гласа на величието Си и не ги възпира, щом се чуе гласът Му. 5 Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които не можем да разбираме; 6 защото казва на снега: Вали на земята, също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове; 7 запечатва ръката на всеки човек, така че всички хора, които е създал, да разбират силата Му. 8 Тогава зверовете влизат в скривалищата и остават в рововете си. 9 От пространството си иде бурята и студът – от ветровете, които разпръскват облаците. 10 Чрез духане от Бога се дава лед и широките води замръзват; 11 също гъстия облак Той натоварва с влага, простира нашироко светкавичния Си облак, 12 които според Неговото наставление се носят наоколо, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земното кълбо – 13 било че за наказание или за земята Си, или за милост ги докарва. 14 Слушай това, Йове, застани и размисли върху чудесните Божии дела. 15 Разбираш ли как Бог им налага волята Си и прави светкавицата да свети от облака Му? 16 Разбираш ли как облаците увисват, чудесните дела на Съвършения в знание? 17 Ти, чиито дрехи стават топли, когато земята е в затишие, поради южния вятър, 18 можеш ли като Него да разпростреш небето, което като лято огледало е здраво? 19 Научи ни какво да Му кажем, защото поради невежество* ние не можем да наредим думите си. 20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, като зная, че ако продума човек, непременно ще бъде погълнат? 21 И сега хората не могат да погледнат към светлината, когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил, 22 и е дошло златозарно сияние от север; а как ще погледнат към Бога, у Когото е страшна слава! 23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила, а правосъдието и преизобилната правда Той няма да отблъсне. 24 Затова хората се боят от Него; Той не зачита никого от високоумните*.

Верен

1 И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества. 2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му. 3 Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си – до краищата на земята. 4 След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му. 5 Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме. 6 Защото казва на снега: Вали на земята! – и на проливния дъжд и на дъждовните порои. 7 Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му. 8 Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават. 9 От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове – студът. 10 Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря. 11 Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци, 12 и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят. 13 Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост. 14 Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса. 15 Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му? 16 Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание? 17 Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг? 18 Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало? 19 Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина. 20 Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат. 21 Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства. 22 От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога. 23 Всесилния – не можем да Го проумеем – Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява. 24 Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.

Hiob 37 | Библия, ревизирано издание Верен