Hiob 32 | Библия, ревизирано издание

Въведение

1 И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи. 2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога; 3 също против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор. 4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него. 5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна.

Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу

6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори: Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение. 7 Аз казах: Дните нека говорят и многото години нека учат на мъдрост. 8 Но има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумява. 9 Не че хората са велики, затова да са и мъдри, нито че са стари, затова да разбират правосъдието. 10 И така, казвам: Слушайте мене; нека кажа и аз мнението си. 11 Ето, чаках, докато вие говорехте, слушах разсъжденията ви, когато търсехте какво да кажете; 12 внимателно ви слушах и, ето, нито един от вас не убеди Йов, нито отговори на думите му; 13 за да не кажете: Ние намерихме мъдрост; Бог ще го свали, а не човек. 14 Понеже той не е отправил думите си против мене, то и аз няма да му отговоря според вашите речи. 15 Те се смайват, не отговарят вече, не намират нито дума да кажат. 16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят, понеже стоят и не отговарят вече? 17 Нека отговоря и аз от моя страна, нека кажа и аз мнението си. 18 Защото съм пълен с думи; духът в мене дълбоко ме притиска. 19 Ето, коремът ми е като вино неотворено, близо е да се пръсне като нови мехове. 20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; ще отворя устните си и ще отговоря. 21 Далеч от мен е да гледам на лице или да полаская човека. 22 Защото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.

Верен

1 Тогава тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото той беше праведен в собствените си очи. 2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, сина на Варахиил, от рода на Рам. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си повече от Богаст. 1;. 3 Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов. 4 А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни. 5 И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна. 6 И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених – не смеех да явя, каквото зная. 7 Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат. 8 Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум. 9 Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие. 10 Затова казвам: Слушайте ме, и аз ще изявя, каквото зная. 11 Ето, аз чаках да говорите вие, слушах разсъжденията ви, докато търсехте думи. 12 Слушах ви много внимателно, и ето, никой от вас не обори Йов, нито отговори на думите му. 13 Само да не кажете: Намерихме мъдрост! Бог ще го изобличи, а не човек. 14 Но той към мен не е отправил думи и аз няма да му отговоря с вашите речи. 15 Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите. 16 А аз да чакам ли, понеже не говорят, понеже спряха и не отговарят вече? 17 И аз, от своя страна, ще отговоря; и аз ще изявя, каквото зная, 18 защото съм изпълнен с думи, духът ми вътре в мен ме принуждава. 19 Ето, вътрешността ми е като неотворено вино, ще се пръсне като нови мехове. 20 Ще проговоря, за да си отдъхна, ще отворя устните си и ще отговоря. 21 Само да не бъда към никого пристрастен и човек да не лаская – 22 защото не зная да лаская, иначе Създателят ми скоро би ме махнал.

Hiob 32 | Библия, ревизирано издание Верен

Въведение

Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу