Hiob 31 | Библия, ревизирано издание

Клетвата на Йов

1 Сключих завет с очите си; и как бих погледнал към девица? 2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре и какво наследство – от Всемогъщия свише? 3 Не е ли разорение за нечестивия и погибел за тези, които вършат беззаконие? 4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки? 5 Ако съм ходил с лъжата и кракът ми е бързал към измама 6 (но нека ме претеглят в прави везни, за да познае Бог непорочността ми), 7 ако се е отклонил кракът ми от пътя и сърцето ми е последвало очите ми, и ако се е залепило петно на ръцете ми, 8 то нека сея аз, а друг да яде, и нека бъдат изкоренени произведенията ми. 9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и съм причаквал при вратата на съседа си, 10 то нека моята жена мели за друг и други да се навеждат над нея; 11 защото това би било гнусно дело и беззаконие, което да се накаже от съдиите; 12 понеже това е огън, който изгаря до погубване и би изкоренил всичките ми плодове. 13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, когато имаха спор с мене, 14 то какво бих сторил, когато се надигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато ме посети? 15 Онзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него? И не Същият ли ни създаде в утробата? 16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата, 17 или съм изял сам залъка си, без да е яло сирачето от него 18 (напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата), 19 ако съм гледал някого да гине от нямане на дрехи или сиромах, че няма завивка, 20 и не са ме благославяли чреслата му, като се е стоплял с вълната от овцете ми; 21 ако съм повдигнал ръка против сирачето, като виждах, че имам помощ в портата; 22 то да падне мишцата ми от рамото и ръката ми да се пречупи от лакътя; 23 защото погибел от Бога беше ужас за мен и пред Неговото величие не можех да сторя нищо. 24 Ако съм възлагал надеждата си на злато или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование; 25 ако съм се веселил, защото богатството ми беше голямо и защото ръката ми беше намерила изобилие; 26 ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, или луната, когато ходеше в светлината си, 27 се е увлякло тайно сърцето ми и устата ми са целували ръката ми; 28 и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, защото бих се отрекъл от Вишния Бог. 29 Ако съм злорадствал в загиването на мразещия ме или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло 30 (даже не съм допуснал устата ми да съгреши, за да искам живота му с проклятие); 31 ако хората от шатъра ми не са казали: Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо? 32 (чужденецът не нощуваше вън; отварях вратата си на пътника); 33 ако съм прикривал престъпленията си, както Адам, като съм скривал беззаконието си в пазвата си, 34 понеже се боях от голямото множество и презрението на семействата ме ужасяваше, така че млъквах и не излизах от вратата 35 (О, да имаше някой да ме слуша – Ето, виж тук подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! – И да имах акта*, който противникът ми е написал! 36 Ето, на рамо щях да го нося, за венец щях да го привържа на себе си! 37 Щях да му дам отчет за стъпките си; като княз щях да се приближа към него.); 38 ако нивата ми вика против мен и браздите и плачат заедно; 39 ако съм изял плода и, без да платя, или съм изгасил живота на стопаните и; 40 тогава да израстат тръни вместо жито и вместо ечемик – плевели. Свършиха се думите на Йов.

Верен

1 С очите си завет направих, как бих погледнал на девица? 2 Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините? 3 Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях? 4 Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки? 5 Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама, 6 нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми. 7 Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми, 8 тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят. 9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си, 10 тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея – 11 защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите; 12 защото това е огън, що до Авадон пояжда – изкоренил би всичките ми плодове. 13 Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен, 14 какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва? 15 Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая? 16 Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата, 17 или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло – 18 но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си – 19 ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка, 20 ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми, 21 ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата; 22 то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи! 23 Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога. 24 Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! – 25 ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много, 26 ако съм гледал слънцетобукв.: светлината, когато свети, или луната, ходеща във блясък, 27 и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми*; 28 това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог. 29 Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети – 30 дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва! 31 Ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? 32 Чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника. 33 Ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си, 34 понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата – 35 о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми! О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал? 36 Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец, 37 бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз. 38 Ако нивата ми вика против мен и браздите ѝ заедно плачат, 39 ако съм изял плода ѝ без заплата или съм извадил душата на стопаните ѝ; 40 тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

Hiob 31 | Библия, ревизирано издание Верен

Клетвата на Йов