Hiob 30 | Библия, ревизирано издание

Сегашното бедствено положение е незаслужено

1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си; 2 защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им – хора, чиято жизненост беше изчезнала? 3 От немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена; 4 между храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна. 5 Бяха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци. 6 Живееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите. 7 Ревяха между храстите. събираха се под тръните; 8 безумни и безчестни, те бяха изгонени от земята. 9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка. 10 Гнусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми. 11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми* и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен. 12 Отдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения*, 13 развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници. 14 Идват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен. 15 Ужаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак. 16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха. 17 През нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват*. 18 Само с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми. 19 Бог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах. 20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя – и Ти просто ме поглеждаш. 21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен; 22 издигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята. 23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи. 24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си? 25 Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха? 26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината. 27 Червата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха. 28 Ходя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ. 29 Станах брат на чакалите и другар на щраусите. 30 Кожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън. 31 Затова арфата ми се измени в ридание и свирката ми – в глас на плачещи.

Верен

1 Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя. 2 Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива? 3 Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение, 4 между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът. 5 Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец. 6 Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите. 7 Ревяха между храстите и се събираха под тръни. 8 Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята. 9 А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка. 10 Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми. 11 Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен. 12 Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват. 13 Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник. 14 Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат. 15 Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак. 16 И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни. 17 Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават. 18 С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми. 19 В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел. 20 Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш. 21 Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш. 22 Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш – 23 защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи. 24 Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли? 25 Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха? 26 Добро очаквах – зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак. 27 Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни. 28 Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам. 29 На чакалите аз станах брат и на камилоптиците – другар. 30 Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън. 31 Арфата ми стана на ридание и флейтата ми – глас на оплаквачи.

Hiob 30 | Библия, ревизирано издание Верен

Сегашното бедствено положение е незаслужено