Hiob 29 | Библия, ревизирано издание

Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила

1 И Йов продължи още беседата си, като казваше:

2 О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

4 както бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 когато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;

6 когато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 Когато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.

8 Младите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;

9 първенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

10 гласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

11 ухо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

12 защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.

14 Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Аз бях очи на слепия и крака на хромия.

16 Бях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене.

17 Трошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му.

18 Тогава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът.

19 Коремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми.

20 Славата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 Хората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 След моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;

23 очакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат* светлостта на лицето ми.

25 Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 И Йов още продължи беседата си и каза:

2 О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

3 когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

4 както бях във зрелостта си, и Божият доверен съветили: интимно общуване над шатрата ми беше;

5 когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми – покрай мен;

6 когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

7 Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

8 младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

9 първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

10 гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

11 защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

12 защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

13 Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

14 Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан.

15 Аз бях очи на слепия, крака на куция.

16 Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

17 Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

18 Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

19 коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

20 славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

21 Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

22 След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

23 Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

24 Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

25 Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.