Hiob 24 | Библия, ревизирано издание

Силните не питат за Божията воля

1 Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд? 2 Едни преместват межди, грабят стада и ги пасат; 3 откарват осела на сирачетата; вземат в залог говедото на вдовицата; 4 изтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях. 5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за децата им. 6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат, и берат лозата на неправедника; 7 цяла нощ лежат голи, без дрехи, и нямат завивка в студа; 8 измокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище. 9 Други грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха. 10 Голи, тези ходят крадешком без дреха, и гладни носят сноповете; 11 изстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни. 12 Умиращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак Бог не гледа това безумие.

Слово срещу противниците на светлината

13 Други са от противниците на светлината; не знаят пътищата и и не стоят в пътеките и. 14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец. 15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като казва: Око няма да ме види; и променя лицето си. 16 В тъмнината пробиват къщи; те се затварят през деня, светлина не познават. 17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка. 18 Бързо се отвличат по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята. 19 Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята – грешните. 20 Майчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладко ястие в тях; няма вече да си спомнят за тях; и неправдата ще се строши като дърво. 21 Поглъщат неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро. 22 Влачат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност през живота си. 23 Бог им дава безопасност и те се успокояват с нея. Но очите Му са върху пътищата им. 24 Въздигнаха се за малко и ето че ги няма! Снишават се; и както всички други, си отиват и се прекършват, както главите на класовете. 25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще превърне в нищо думите ми?

Верен

1 Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му? 2 Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат. 3 Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата. 4 Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият. 5 Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им. 6 Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния. 7 Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа. 8 Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон. 9 Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха. 10 Карат голия да си отиде без дрехаст. 7; и които носят сноповете, остават гладни. 11 Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни. 12 Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие. 13 Тези са противниците на светлината, не познават пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ. 14 Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец. 15 И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! – и слага покривало на лицето си. 16 В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината. 17 Защото зората за всички тях е смъртна сянкаст. 13;, защото познават ужасите на смъртната сянка. 18 Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята. 19 Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол – съгрешилите. 20 Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво. 21 Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата. 22 Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си. 23 Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им. 24 Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове. 25 Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?

Hiob 24 | Библия, ревизирано издание Верен

Силните не питат за Божията воля

Слово срещу противниците на светлината