Отговор на Йов към Елифаз: „Да бих знаел къде да намеря Бога!“
1А Йов отговори:2И днес оплакването ми е горчиво; раната ми е по-тежка от въздишането ми.3Ах, да бих знаел къде да Го намеря! Бих отишъл до престола Му,4бих изложил делото си пред Него и бих напълнил устата си с доводи.5Бих узнал думите, които Той би ми отговорил, и бих разбрал какво щеше да ми каже.6Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! Щеше само да внимава в мене.7Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; и така аз бих се освободил завинаги от Съдията си.8Обаче, ето, отивам напред, но Го няма, и назад, но не Го виждам;9наляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам.10Знае обаче пътя ми; когато ме изпита, ще изляза като злато.11Кракът ми се е държал здраво в Неговите стъпки; опазил съм пътя Му, без да се отклоня.12От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.13Но Той е на един ум и кой може да Го отклони? И каквото желае думата Му, това прави.14Защото върши това, което е определено за мен; и много такива неща има в Него.15Затова се смущавам в присъствието Му; когато размишлявам, треперя от Него.16Защото сам Бог е разслабил сърцето ми и Всемогъщият ме е смутил;17тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми, нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
Верен
1Тогава Йов отговори и каза:2Дори и днес оплакването ми е горчиво и въздишането си да спра не мога.3О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!4Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,5узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.6Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.7Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.8Ето, отивам напред, но Него Го няма; и назад, но не Го забелязвам;9наляво, където работи, не мога да Го видя; надясно се крие и не Го съглеждам.10Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато.11Кракът ми се е държал здраво за Неговите стъпки и пътя Му съм пазил, не съм се отклонил.12От заповедта на устните Му не съм се отделил; словата на устата Му съм пазил повече от намерението си.13Но Той е с едно намерение и кой може да Го обърне? Каквото желае душата Му, това прави.14Той завършва това, което ми е определено; и много такива неща има у Него.15Затова аз се ужасявам от лицето Му; размишлявам и се страхувам от Него.16Да, Бог е отслабил сърцето ми и Всемогъщият ме ужаси,17тъй като не бях отсечен преди тъмнината и не скри от лицето ми мрака.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.