Hiob 19 | Библия, ревизирано издание Верен

Hiob 19 | Библия, ревизирано издание

Йов повторно отговаря на Валдад. Молба за състрадание и вяра в живия Изкупител

1 Тогава Йов отговори: 2 Докога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи? 3 Десет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата. 4 Даже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен. 5 Ако непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми, 6 знайте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си. 7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд. 8 Той е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми. 9 Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми. 10 Съкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво. 11 Заявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си. 12 Полковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми. 13 Отдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен. 14 Оставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми. 15 Онези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им. 16 Викам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля. 17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми; 18 и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене. 19 Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене. 20 Костите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си. 21 Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене. 22 Защо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми? 23 О, да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга! 24 Да се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово! 25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята; 26 и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога, 27 Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен. 28 Ако кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него! 29 Тогава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Тогава Йов отговори и каза: 2 Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате? 3 Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате. 4 И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава. 5 Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми, 6 знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил. 7 Ето, аз викам: Неправда! – но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие. 8 Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми. 9 Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми. 10 Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво. 11 Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си. 12 Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми. 13 Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен. 14 Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха. 15 Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец. 16 Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си. 17 Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми – на децата на майчината ми утроба. 18 Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен. 19 Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен. 20 Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си. 21 Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря! 22 Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми? 23 О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга! 24 Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово! 25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време* ще застане на земята. 26 И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога, 27 когото сам аз ще видя и моите очи ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се. 28 Като казвате: Как ще го гоним? – и че коренът на това се намира в мен – 29 тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.