Hiob 17 | Библия, ревизирано издание

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

2 Сигурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,

4 защото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.

5 Който заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.

6 Той ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.

7 Помрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

8 Правдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

10 А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.

11 Дните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.

12 Нощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.

13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 ако съм викал към тлението: Баща си ми ти, – към червеите: Майка и сестра сте ми,

15 то къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?

16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават*.

2 Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

3 Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

4 Защото си скрил сърцето им от разум – затова и няма да ги възвисиш.

5 Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

6 Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

7 Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

8 Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

9 А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

10 Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

11 Дните ми преминаха*; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

12 Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

13 Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

14 Към гроба викам: Ти си ми баща! – към червея: Ти – майка ми, сестра ми!

15 Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

16 Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.