Hiob 10 | Библия, ревизирано издание

Бог – Творец и Промислител

1 Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си. 2 Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен. 3 Добре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите? 4 Телесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек? 5 Твоите дни като дните на човека ли са или годините Ти – като човешки дни, 6 че претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми, 7 при все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти? 8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш? 9 Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш? 10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене? 11 С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел; 12 живот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми. 13 Но при все това – това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти; 14 ако съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен. 15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми, 16 защото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен. 17 Отново издигаш против мене свидетелите Си* и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат. 18 И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око; 19 бих бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба. 20 Дните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко. 21 Преди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка – 22 земя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.

Верен

1 Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си. 2 Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен! 3 Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните? 4 Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек? 5 Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти – като дни на мъж, 6 за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми? 7 Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти. 8 Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло – и ще ме погълнеш ли? 9 Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина – и ще ме върнеш ли в пръстта? 10 Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене? 11 С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел. 12 Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми. 13 Но това си криел в сърцето Си – зная, че това е било у Теб: 14 ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен. 15 Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор – виж скръбта ми, 16 защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен. 17 Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен. 18 Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло! 19 Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба. 20 Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна, 21 преди да ида там – и няма да се върна – в земя на мрак и сянка на смъртта; 22 в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

Hiob 10 | Библия, ревизирано издание Верен

Бог – Творец и Промислител