Hiob 1 | Библия, ревизирано издание

Благоденствието на праведния Йов

1 Имаше в земята Уз* един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бога и се отдалечаваше от злото.

2 И му се родиха седем сина и три дъщери.

3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че този човек беше най-знатният от всичките жители на изток.

4 Синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всеки от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

5 И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.

Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник

6 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред ГОСПОДА, между тях дойде и Сатана.

7 И ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

8 После ГОСПОД запита Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

9 А Сатана отговори на ГОСПОДА: Дали без причина се бои Йов от Бога?

10 Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.

11 Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето.

12 ГОСПОД каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което има той; само на него да не сложиш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА.

13 И един ден, когато синовете и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

14 дойде вестител при Йов и каза: Докато оряха воловете и ослиците пасяха при тях,

15 савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.

16 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.

17 Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.

18 Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти, като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

19 дойде силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху децата ти и те умряха; и само аз се отървах да ти известя.

20 Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.

21 И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще и да се върна там. ГОСПОД даде, ГОСПОД взе; да бъде благословено ГОСПОДНЕТО име.

22 Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Имаше в земята Уз един човек на име Йов, и този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бога и отбягваше злото.

2 И му се родиха седем сина и три дъщери.

3 И имотът му беше седем хиляди глави дребен добитък и три хиляди камили, и петстотин чифта говеда, и петстотин магарици, и голямо множество слуги; и този човек беше най-голям от всичките жители на изтока.

4 И синовете му ходеха и правеха пиршества в дома на всеки един от тях на деня му; и пращаха и канеха трите си сестри, за да ядат и да пият с тях.

5 И когато свършваха дните на пиршеството, Йов изпращаше и ги освещаваше; и ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях, защото Йов казваше: Може би синовете ми са съгрешили и са се разделили в сърцата си с Бога. Така правеше Йов винаги.

6 И един ден Божиите синове дойдоха да се представят пред ГОСПОДА, и между тях дойде и Сатана.

7 И ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: От обикаляне нагоре-надолу по земята и от ходене насам-натам по нея.

8 И ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята – човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и отбягва злото?

9 А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: Без причина ли се бои Йов от Бога?

10 Не си ли оградил и него, и дома му, и всичко, което има? Благословил си делото на ръцете му и имотът му се шири по земята.

11 Но простри сега ръката Си и се докосни до всичко, което има – дали няма да Те похули в лице!

12 Тогава ГОСПОД каза на Сатана: Ето, всичко, което има, е в твоята ръка; само към него не простирай ръка. И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА.

13 И в деня, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,

14 при Йов дойде пратеник и каза: Говедата оряха и магариците пасяха при тях,

15 когато савците ги нападнаха и ги откараха, избиха и слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.

16 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Божи огън падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз избягах, за да ти съобщя.

17 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и нападнаха камилите и ги откараха, и избиха слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.

18 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,

19 и внезапно дойде силен вятър от отвъд пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху младежите и те умряха; и само аз избягах, за да ти съобщя.

20 Тогава Йов стана и раздра дрехата си, и обръсна главата си, и падна на земята, и се поклони.

21 И каза: Гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна там. ГОСПОД даде, и ГОСПОД взе; да бъде благословено ГОСПОДНОТО Име.

22 Във всичко това Йов не съгреши, нито приписа на Бога нещо погрешно.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.