Johannes 4 | Библия, ревизирано издание

Исус Христос и самарянката

1 А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан,

2 не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,

3 напусна Юдея и пак отиде към Галилея.

4 И трябваше да мине през Самария.

5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.

6 Там беше Якововият кладенец*. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час.

7 Дойде една самарянка да си извади вода. Исус и каза: Дай Ми да пия.

8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

9 Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.

10 Исус и отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива* вода!

11 Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?

12 Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?

13 Исус и отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15 Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам.

16 Исус и каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.

17 Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус и каза: Право каза, че нямаш мъж;

18 защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.

19 Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20 Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.

21 Исус и каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца.

22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24 Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25 Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.

26 Исус и каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията.

27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?

28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29 Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?

30 Те излязоха от града и отиваха при Него.

31 В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.

32 А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33 Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

34 Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело.

35 Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва.

36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.

37 Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.

38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.

40 И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.

41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

42 и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.

Исус Христос изцелява сина на царски чиновник

43 След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея.

44 Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си.

45 И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

46 И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.

47 Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

48 Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.

49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.

50 Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.

51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.

52 А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.

54 Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 И така, когато Господ узна, че фарисеите чули, че Иисус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан –

2 не че Сам Иисус кръщаваше, а учениците Му –

3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея*.

4 Но трябваше да мине през Самария.

5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.

6 Там беше Якововият кладенец. И така, Иисус, изморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият часпо пладне.

7 Дойде една самарянка да си извади вода. Иисус ѝ каза: Дай Ми да пия.

8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

9 Тогава самарянката Му каза: Как Ти, който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.

10 Иисус в отговор ѝ каза: Ако знаеше Божия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да пия; ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода.

11 Жената Му каза: Господине, нямаш почерпало, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?

12 Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, както и синовете му, и добитъкът му?

13 Иисус в отговор ѝ каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; а водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15 Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не извървявам толкова път дотук, за да изваждам.

16 Иисус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.

17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Иисус ѝ каза: Добре каза, че нямаш мъж;

18 защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това ти право каза.

19 Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20 Нашите бащи върху този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.

21 Иисус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито върху този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23 Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24 Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25 Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.

26 Иисус ѝ каза: Аз съм, който разговарям с теб.

27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не каза: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?

28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29 Елате да видите един Човек, който ми каза всичко, което съм направиласт. 39;. Да не би Той да е Христос?

30 Тогава те излязоха от града и отиваха към Него.

31 Междувременно учениците молеха Иисус, като казваха: Равви, яж.

32 Но Той им каза: Аз имам да ям храна, за която вие не знаете.

33 Затова учениците говореха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл за ядене?

34 Иисус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.

35 Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.

37 Защото в това отношение истинна е поговорката, че един сее, а друг жъне.

38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.

39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм направила*.

40 И така, когато дойдоха самаряните при Него, Го помолиха да остане при тях; и преседя там два дни.

41 И още мнозина повярвахаст. 39; заради Неговото слово;

42 а на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти каза, а защото сами чухме и знаем, че Той е наистина (Христос), Спасителят на света.

43 След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилеяст. 3;;

44 защото Иисус Сам беше свидетелствал, че пророк няма почит в родното си място.

45 И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

46 И така, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.

47 Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

48 Тогава Иисус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.

49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло.

50 Иисус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Иисус, и си отиде.

51 И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив.

52 А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: Вчера в седмия час треската го остави.

53 И така бащата разбра, че беше в същия час, когато Иисус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.

54 Това е второто знамение, което извърши Иисус, когато дойде от Юдея в Галилея.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.