Johannes 12 | Библия, ревизирано издание

Помазването на Исус Христос във Витания

1 А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

2 Там му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.

3 Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото.

4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:

5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

6 А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата*, вземаше от това, което пускаха в нея.

7 Тогава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

8 Сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас.

9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

11 защото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус.

Тържественото влизане в Йерусалим

12 На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим,

13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израилевият Цар!

14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:

15 „Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал осле.“

16 Учениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него.

17 А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо.

18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

19 Затова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него.

Елините искат да видят Исус Христос

20 А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци.

21 Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус.

22 Филип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус.

23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

24 Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.

25 Който обича живота* си, ще го изгуби; а който мрази живота* си на този свят, ще го запази за вечен живот.

26 Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.

Исус Христос говори за Своята смърт

27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час.

28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя.

29 Тогава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори.

30 Исус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.

31 Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

33 А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре.

34 Тогава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син?

35 Тогава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.

36 Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях.

37 Но независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

38 за да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза: „Господи, кой е повярвал в известеното от нас? И мишцата Господня на кого се е открила?“

39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал:

40 „Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“

41 Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него.

42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога.

44 А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил.

45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

46 Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен,

47 и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

49 Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 А шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите*.

2 Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.

3 Тогава Мария, като взе една литра* миро от чист и скъпоценен нард, помаза краката на Иисус и с косата си избърса краката Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

4 Тогава един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:

5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на бедните?

6 А това каза не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея.

7 Тогава Иисус каза: Оставете я; тя е запазила това за деня на Моето погребение.

8 Защото бедните винаги се намират между вас, но Аз не винаги се намирам.

9 И голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само заради Иисус, но за да видят и Лазар, когото Той беше възкресил от мъртвитест. 1;.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха и вярваха в Иисус.

12 На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим,

13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил!

14 А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано:

15 „Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“

16 Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че те Му сториха това.

17 А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше.

18 По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение.

19 Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

20 А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

21 Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Иисус.

22 Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус.

23 А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

24 Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.

25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

26 Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец.

27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час.

28 Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя!

29 На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори.

30 Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.

31 Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

32 И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

34 А множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; а Ти как казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?

35 Тогава Иисус им каза: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обхване тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.

36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината*, за да станете синове на светлината. Това изговори Иисус и си отиде, и се скри от тях.

37 Но макар и да беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

38 за да се изпълни реченото от пророк Исая, който каза: „Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И на кого се е открила мишцата Господна?“

39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак е казал:

40 „Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърце да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“

41 Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него.

42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава.

44 А Иисус извика и каза: Който вярва в Мен, не в Мен вярва, а в Онзи, който Ме е пратил.

45 И който вижда Мен, вижда Онзи, който Ме е пратил.

46 Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен*.

47 И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света.

48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

49 Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.

50 И зная, че Неговата заповед е вечен живот. И така, това, което говоря, го говоря така, както Ми е казал Отец*.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.