Jesaja 38 | Библия, ревизирано издание Верен

Jesaja 38 | Библия, ревизирано издание

Бог изцелява цар Езекия

1 По това време Езекия се разболя до смърт. Пророк Исайя, Амосовият син, дойде при него и му каза: Така казва ГОСПОД: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш. 2 Тогава Езекия се обърна към стената и се помоли на ГОСПОДА: 3 Моля Ти се, ГОСПОДИ, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце и върших това, което беше угодно пред Теб. И Езекия плака горчиво. 4 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Исайя и каза: 5 Иди и кажи на Езекия: Така казва ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще добавя към живота ти петнадесет години. 6 И ще избавя и теб, и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град. 7 А това ще ти бъде знамението от ГОСПОДА, че ГОСПОД ще извърши това, което каза: 8 ето, ще върна сянката десет стъпала назад, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаз. И така, слънцето се върна назад десет стъпала, които преди това беше изминало. 9 Ето какво писа Юдейският цар Езекия, когато се беше разболял и оздравя от болестта си: 10 Аз казах: В половината от дните си ще вляза в портите на преизподнята; лиших се от остатъка на годините си. 11 Казах: Няма да видя вече ГОСПОДА, ГОСПОДА, в земята на живите; няма да видя вече човека, като съм между онези, които престанаха да живеят. 12 Жилището ми се премести и се вдигна от мене като овчарски шатър; навих живота си като тъкач, от основата Той ще ме отреже; между сутринта и вечерта ще ме довършиш. 13 Успокоявах се до сутринта; но Той като лъв троши всичките ми кости; между сутринта и вечерта ще ме довършиш. 14 Като лястовица или жерав – така крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми застъпник. 15 Какво мога да кажа аз? Той ми каза и сам го изпълни; ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си. 16 Чрез тези неща живеят хората, Господи, и само в тях е животът на моя дух; така ще ме изцелиш и ще ме съживиш. 17 Ето, излезе за моя мир, когато имах голяма мъка; и Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове. 18 Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; онези, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност. 19 Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на децата си Твоята вярност. 20 ГОСПОД е близо да ме спаси; затова ще пеем моите песни със струнни инструменти в дома ГОСПОДЕН през всички дни на живота си. 21 А Исайя беше казал: Нека вземат наниз смокини и ги сложат за компрес на цирея – и царят ще оздравее. 22 Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще отида в ГОСПОДНИЯ дом?

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 В онова време Езекия се разболя до смърт. И пророк Исая, синът на Амос, дойде при него и му каза: Така казва ГОСПОД: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш! 2 Тогава Езекия обърна лицето си към стената и се помоли на ГОСПОДА и каза: 3 О, ГОСПОДИ, моля Те, спомни си как ходих пред Теб с истина и с неразделено сърце и върших това, което е добро пред Теб! И Езекия плака горчиво. 4 И ГОСПОДНОТО слово беше към Исая и каза: 5 Иди и кажи на Езекия: Така казва ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, ще прибавя на живота ти петнадесет години. 6 И ще избавя теб и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град. 7 И това ще ти бъде знамението от ГОСПОДА*, че ГОСПОД ще извърши това слово, което говори: 8 ето, връщам сянката по стъпалата, по които се е наклонила от слънцето върху слънчевия часовникбукв.: стъпалата на Ахаз с десет стъпала назад. И слънцето се върна с десет стъпала по стъпалата, по които беше слязло. 9 Написаното от юдовия цар Езекия, когато се беше разболял и оздравя от болестта си: 10 Аз казах: В средата на дните си ще отида в портите на Шеол; лишен съм от остатъка на годините си. 11 Казах: Няма да видя ГОСПОДА, ГОСПОДА в земята на живите; няма да видя вече човек, като съм с жителите на онзи свят. 12 Жилището ми се вдигна и се премести от мен като овчарска шатра; навих живота си като тъкач – от основата ще ме отреже, от деня до нощта ще ме довършиш. 13 Успокоявах се до сутринта, но като лъв троши всичките ми кости; от деня до нощта ще ме довършиш. 14 Като лястовица, като жерав крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. Господи, в притеснение съм, застъпи се за мен! 15 Какво да кажа? Той ми каза и Той извърши. Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си. 16 Господи, чрез тези неща се живее и във всички тях е животът на духа ми. И Ти ме изцеляваш и ме съживяваш. 17 Ето, за добро имах горчива скръб. И Ти възлюби душата ми и я избави от рова на тлението, защото хвърли зад гърба Си всичките ми грехове. 18 Защото няма Шеол да Те хвали, смъртта да Те слави; слизащите в рова няма да се надяват на Твоята вярност. 19 Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на синовете си Твоята вярност. 20 ГОСПОД е готов да ме спаси; затова ще свирим със струнни инструменти моите песни през всичките дни на живота си в дома ГОСПОДЕН. 21 А Исая беше казал: Нека вземат калъп сушени смокини и ги наложат на възпалението, и царят ще оздравее. 22 И Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще се изкача в ГОСПОДНИЯ дом?*