2.Mose 16 | Библия, ревизирано издание

Манната и пъдпъдъците

1 Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.

2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон.

3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНЯТА ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.

4 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не.

5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

6 И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че ГОСПОД ви е извел от Египетската земя;

7 а на сутринта ще видите славата на ГОСПОДА, понеже Той чу ропота ви против ГОСПОДА. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?

8 Моисей каза още: Това ще стане, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже ГОСПОД чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против ГОСПОДА.

9 Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред ГОСПОДА, защото Той чу ропота ви.

10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, ГОСПОДНЯТА слава се яви в облака.

11 И ГОСПОД каза на Моисей:

12 Чух ропота на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.

13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.

14 След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

15 Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете.

16 Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор* на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.

17 И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.

18 А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

19 Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.

20 Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.

21 Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.

22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.

23 А той им каза: Това е, както каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.

24 И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.

25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА; днес няма да го намерите на полето.

26 Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.

27 Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

28 Тогава ГОСПОД попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

29 Вижте, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.

30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше.

31 А Израилевият дом нарече тази храна манна*; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът и беше като на пита, смесена с мед.

32 Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал ГОСПОД: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

33 Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред ГОСПОДА, за да се пази за бъдещите ви поколения.

34 И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Моисей.

35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

36 А гоморът е една десета от ефата.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 И тръгнаха от Елим и цялото общество на израилевите синове дойде в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от египетската земя.

2 И цялото общество на израилевите синове роптаеше против Мойсей и Аарон в пустинята.

3 Израилевите синове им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНАТА ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и ядяхме хляб до насита; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това събрание от глад!

4 Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Ето, ще ви наваля хляб от небето. Нека излиза народът всеки ден и да събират колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли в закона Ми, или не.

5 А на шестия ден нека приготвят внесеното и то да бъде двойно на това, което събират всеки ден.

6 И Мойсей и Аарон казаха на всичките израилеви синове: Довечера ще познаете, че ГОСПОД ви е извел от египетската земя.

7 А на сутринта ще видите ГОСПОДНАТА слава, понеже Той чу роптанията ви против ГОСПОДА – защото какво сме ние, че да роптаете против нас?

8 Мойсей каза още: Ще видите, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до насита, понеже ГОСПОД чу роптанията ви, с които роптаете против Него – защото какво сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против ГОСПОДА.

9 И Мойсей каза на Аарон: Кажи на цялото общество на израилевите синове: Приближете се пред ГОСПОДА, защото Той чу роптанията ви.

10 А когато Аарон говореше на цялото общество на израилевите синове, те обърнаха погледа си към пустинята и ето, ГОСПОДНАТА слава се яви в облака.

11 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

12 Чух роптанията на израилевите синове. Говори им и кажи: Надвечер ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб, и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.

13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.

14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше нещо дребно като люспи, тънко, като слана по земята.

15 Като го видяха израилевите синове, си казаха един на друг: Какво е това? – защото не знаеха какво беше. А Мойсей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете.

16 Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него, всеки по толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според броя на душите ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.

17 И израилевите синове направиха така и събраха, кой много, кой малко.

18 И когато измериха с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

19 И Мойсей им каза: Никой да не оставя от него до сутринта.

20 Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от него до сутринта, но червяса и се усмърдя. И Мойсей им се разгневи.

21 И всяка сутрин го събираха – кой колкото му трябваше за ядене, а когато припечеше слънцето, се стопяваше.

22 А на шестия ден събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, и всичките началници на обществото дойдоха и съобщиха на Мойсей.

23 А той им каза: Това е точно което каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете, колкото искате да опечете, и сварете, колкото искате да сварите, а каквото остане, сложете настрана да ви стои за утре.

24 И така, сложиха го настрана до сутринта, както заповяда Мойсей, и нито се усмърдя, нито се намери червей в него.

25 Тогава Мойсей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА, днес няма да го намерите на полето.

26 Шест дни ще го събирате, но седмият ден е събота – в нея няма да се намира.

27 Обаче някои от народа излязоха на седмия ден да събират, но не намериха.

28 Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

29 Ето, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Седете всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.

30 И така, народът си почиваше на седмия ден.

31 И израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе и вкусът ѝ беше като на пита с мед.

32 Тогава Мойсей каза: Ето какво заповяда ГОСПОД: Един пълен гомор от нея да се пази за поколенията ви, за да видят хляба, с който ви изхраних в пустинята, когато ви изведох от египетската земя.

33 И Мойсей каза на Аарон: Вземи една стомна и сложи в нея един пълен гомор манна, и я положи пред ГОСПОДА, за да се пази за поколенията ви.

34 И така, Аарон я положи пред свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.

35 И израилевите синове ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха до обитаема земя; ядоха манна, докато стигнаха до границите на ханаанската земя.

36 А гоморът е една десета от ефата.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.