Sacharja 7 | Библия, ревизирано издание

Осъждане на неискрения пост и на потисничеството

1 В четвъртата година на цар Дарий ГОСПОДНЕТО слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, месец Хаслев.

2 А жителите на Ветил бяха пратили Сарасар, Регемелех и хората им да искат ГОСПОДНЕТО благоволение

3 и да говорят на свещениците от дома на ГОСПОДА на Силите и на пророците: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкова години?

4 Тогава словото от ГОСПОДА на Силите дойде към мен и каза:

5 Говори на целия народ на тази земя и на свещениците: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тези седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?

6 И когато ядехте и пиехте, не ядехте ли и не пиехте ли за себе си?

7 Не са ли тези думите, които ГОСПОД е говорил чрез предишните пророци, когато Йерусалим беше населен и благоденстваше, както и околните на него градове, и когато южната и полската страни бяха населени?

8 ГОСПОДНЕТО слово дойде отново към Захария и каза:

9 Така е говорил ГОСПОД на Силите, като е казал: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брат си,

10 не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца или сиромаха и никой от вас да не измисля зло в сърцето си против брат си.

11 Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си, за да не чуват.

12 Дори превърнаха сърцето си в камък, за да не слушат закона и думите, които ГОСПОД на Силите беше пратил чрез Духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от ГОСПОДА на Силите.

13 Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва ГОСПОД на Силите, но Аз няма да слушам;

14 а ще ги разпръсна като с вихрушка между всички народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха плодородната земя.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 И в четвъртата година на цар Дарий ГОСПОДНОТО слово беше към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, през месец Хаслев.

2 А Ветил беше изпратил Сарасар и Регемелех и мъжете му да се помолят пред ГОСПОДА,

3 да говорят на свещениците на дома на ГОСПОДА на Войнствата и на пророците и да кажат: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както правих толкова години?

4 И словото от ГОСПОДА на Войнствата беше към мен и каза:

5 Говори на целия народ на земята и на свещениците и кажи: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец, и това седемдесет години, наистина ли за Мен постехте, за Мен?

6 И когато ядете и пиете, не ядете ли и не пиете ли за себе си?

7 Не са ли това думите, които ГОСПОД е прогласил чрез предишните пророци, когато Ерусалим е бил населен и в благоденствие, и околните му градове, и югът и низината са били населени?

8 И ГОСПОДНОТО слово беше към Захария и каза:

9 Така говори ГОСПОД на Войнствата и казва: Съдете с истинен съд и оказвайте милост и състрадание всеки на брат си,

10 и не угнетявайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха; и не мислете в сърцата си злото всеки на брат си.

11 Но те отказаха да слушат и обърнаха упорито плещите си и запушиха ушите си, за да не чуват.

12 И направиха сърцето си твърдо като диамант, за да не слушат закона и думите*, които ГОСПОД на Войнствата беше изпратил чрез Духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от ГОСПОДА на Войнствата.

13 Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те викаха, а Аз не слушах, казва ГОСПОД на Войнствата,

14 а ги разпръснах като с вихрушка между всичките народи, които не познаваха. Така земята запустя след тях, така че нямаше кой да минава и да се връща, защото направиха желаната земя на пустош.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.