Ester 9 | Библия, ревизирано издание

1 А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше времето да бъде изпълнена царската заповед и указ, в деня, когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари (но стана обратното, че юдеите станаха господари на онези, които ги мразеха), 2 юдеите се събраха в градовете си по всички области на цар Асуир, за да сложат ръка на онези, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всички племена. 3 И всички първенци на областите и сатрапите, областните управители и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото ги обзе страх от Мардохей. 4 Понеже Мардохей беше големец в царския двор и славата му се разнесе по всички области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик. 5 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване и с погубване и направиха каквото искаха на онези, които ги мразеха. 6 В столицата Суса юдеите избиха и погубиха петстотин мъже. 7 Убиха и Фарсандат, Далфон, Аспата, 8 Порат, Адалий, Аридат, 9 Фармаст, Арисай, Аридай и Ваезет, 10 десетте синове на неприятеля на юдеите Аман, Амидатовия син; на имот обаче ръка не сложиха. 11 На същия ден, като доложиха пред царя броя на избитите в столицата Суса, 12 царят каза на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови синове; какво ли са направили и в другите царски области? Сега какво е желанието ти? И ще ти бъде удовлетворено. А какво е още прошението ти? И ще бъде изпълнено. 13 Естир отвърна: Ако е угодно на царя, нека бъде разрешено на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес и да обесят на бесилка десетте Аманови синове. 14 И царят заповяда да стане така; и бе издаден указ в Суса и обесиха десетте Аманови синове. 15 И така, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар и избиха триста мъже в Суса; на имот обаче ръка не сложиха. 16 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха и стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от онези, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот обаче ръка не сложиха.

Празникът на Пурим

17 Това стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение. 18 Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия, и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение. 19 Ето защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар ден за увеселение и за пируване и добър ден, и ден за пращане подаръци* едни на други. 20 Тогава Мардохей, като описа тези събития, прати писма до всички юдеи, които бяха по всички области на цар Асуир, до близките и до далечните, 21 с които им заръча да пазят всяка година и четиринадесетия ден от месец Адар, и петнадесетия от същия, 22 като дни, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се превърна в радост и плачът им в добър ден, за да ги правят дни за пируване и увеселение и за пращане подаръци едни на други и милостиня на сиромасите. 23 И юдеите предприеха да правят, както бяха почнали и както Мардохей им беше писал, 24 по причина, че агагецът Аман, син на Амидат, неприятелят на всички юдеи, беше се изхитрил против юдеите да ги погуби и беше хвърлил пур (т. е. жребий) да ги погуби и да ги изтреби; 25 когато обаче Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да бъдат обесени на бесилката той и синовете му. 26 Затова нарекоха онези дни Пурим, от името пур. Затова поради всички думи на това писмо и поради онова, което бяха опитали в това събитие и което им се беше случило, 27 юдеите постановиха и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тези два дни според предписаното от тях и във времето им всяка година; 28 и тези дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Пурим да не се изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им. 29 Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаил, и юдеинът Мардохей писаха втори път, като наблегнаха, за да утвърдят написаното за Пурим. 30 При това Мардохей прати писма с думи на мир и искреност до всички юдеи в сто двадесет и седемте области на Асуировото царство, 31 за да утвърди тези дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен за постите и плача си. 32 И тази наредба за Пурим бе потвърдена със заповедта на Естир; и бе записана в книгата.

Верен

1 А на тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар*, когато трябваше да се изпълни заповедта на царя и разпоредбата му, в деня когато враговете на юдеите се надяваха да вземат власт над тях, но стана обратното – че юдеите взеха власт над онези, които ги мразеха – 2 юдеите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуир, за да сложат ръка на онези, които искаха злото им. И никой не можеше да им противостои, защото страх от тях беше обзел всичките народи. 3 И всичките началници на областите и сатрапите, и областните управители, и царските настоятели помагаха на юдеите, защото ги беше обзел страх от Мардохей. 4 Понеже Мардохей беше велик в царския дом и славата му се разнесе по всичките области, защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик. 5 И юдеите нанесоха поражение на всичките си врагове с клане с меч, убиване и унищожение; и направиха каквото искаха на онези, които ги мразеха. 6 И в крепостта Суса юдеите избиха и погубиха петстотин мъже. 7 Убиха Фарсандата и Далфон, и Аспата, 8 и Пората, и Адалия, и Аридата, 9 и Фармаста, и Арисай, и Аридай, и Ваезета, 10 десетте сина на притеснителя на юдеите Аман, сина на Амидата. Но на плячка не сложиха ръка. 11 В същия ден докладваха пред царя броя на убитите в крепостта Суса. 12 И царят каза на царица Естир: В крепостта Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте сина на Аман. А какво ли са направили и в другите царски области! Сега каква е молбата ти? Ще ти се удовлетвори. И какво е още желанието ти? Ще се изпълни! 13 И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според днешната заповед. И да обесят на дърво десетте сина на Аман. 14 Тогава царят заповяда да стане така. И заповедта се издаде в Суса, а десетте сина на Аман бяха обесени. 15 И юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар и избиха триста мъже в Суса. Но на плячка не сложиха ръка. 16 И останалите юдеи, които бяха по царските области, се събраха и защитиха живота си и се успокоиха от враговете си, и избиха седемдесет и пет хиляди души от онези, които ги мразеха. Но на плячка не сложиха ръка. 17 Това стана на тринадесетия ден от месец Адарст. 1;; а на четиринадесетия му ден си почиваха и го направиха ден за пируване и веселие. 18 Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия му ден, и на четиринадесетия му ден, а на петнадесетия му ден почиваха и го направиха ден за пируване и веселие. 19 Затова юдеите от селата, които живеят в неоградени градове, празнуват четиринадесетия ден от месец Адар с веселие и пируване и като празник и си изпращат подаръци едни на други. 20 И Мардохей записа тези събития и изпрати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуир, до близките и далечните, 21 с които им определи да пазят четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия му ден година след година, 22 като дните, в които юдеите се успокоиха от враговете си*, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им – на празник, да ги празнуват като дни за пируване и веселие и за пращане на подаръци едни на други, и за даване на милостиня на сиромасите*. 23 И юдеите възприеха това, което бяха започнали да правят, и което Мардохей им беше писал. 24 Защото агагецът Аман, синът на Амидата, притеснителят на всичките юдеи, беше замислил против юдеите да ги унищожи и беше хвърлил пур, което е жребий, да ги изтреби и да ги унищожи, 25 но когато Естир дойде пред царя, той заповяда с писмо да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше скроил против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му. 26 Затова нарекоха онези дни Пурим, от името пур. Затова, поради всичките думи на това писмо, както и поради това, което сами бяха видели от това, и което ги беше постигнало, 27 юдеите постановиха и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, да не престанат никога да празнуват тези два дни според предписаното за тях и в определеното време всяка година; 28 и тези дни да се помнят и да се празнуват във всяко поколение, във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Пурим да не се изоставят от юдеите и да не изчезне споменът им между потомството им. 29 И царица Естир, дъщерята на Авихаил, и юдеинът Мардохей писаха с пълна власт, за да утвърдят това второ писмо за Пурим. 30 И Мардохей изпрати писма до всичките юдеи в сто двадесет и седемте области на царството на Асуир с думи на мир и истина, 31 за да утвърди тези дни Пурим в определените им времена, както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха определили, и както и те си бяха определили за себе си и за потомството си с наредбата за постите и плача си. 32 И тази наредба за Пурим се утвърди със заповедта на Естир и се записа в книгата.

Ester 9 | Библия, ревизирано издание Верен

Празникът на Пурим