Ester 3 | Библия, ревизирано издание Верен

Ester 3 | Библия, ревизирано издание

Заговор на Аман за убийството на Мардохей

1 След това цар Асуир повиши Аман, сина на агагеца Амитад, въздигна го и постави стола му над столовете на всички първенци, които бяха около него. 2 И всички царски служители, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Аман; защото царят беше заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше. 3 Затова царските служители, които бяха в царската порта, казаха на Мардохей: Ти защо престъпваш царската заповед? 4 И като му говореха всеки ден, а той не ги слушаше, съобщиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят, тъй като им беше казал, че е юдеин и не се покорява на заповедта. 5 Когато Аман видя, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост. 6 Но мислеше, че да сложи ръка само на Мардохей, ще бъде нещо нищожно; затова, понеже му бяха казали от кой народ беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевия народ, т. е. всички юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир. 7 В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуир хвърлиха пур (т. е. жребий) пред Аман последователно за всеки ден от всеки месец, чак до дванадесетия месец, който е месец Адар. 8 Тогава Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между племената по всички области на твоето царство; и законите им се различават от законите на всички народи и те не спазват царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи. 9 Ако е удобно на царя, нека бъде предписано да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници. 10 Царят извади пръстена си от ръката си и го даде на Аман, сина на агагеца Амидат, неприятеля на юдеите. 11 И царят каза на Аман: Дава ти се среброто, също и този народ, да направиш с него, както обичаш. 12 И така, на тринадесетия ден от първия месец царските секретари бяха повикани и бе писано точно според това, което заповяда Аман на царските сатрапи, на управителите на всяка област и на първенците на всеки народ, във всяка област според азбуката им и на всеки народ според езика му; от името на цар Асуир бе писано и бе подпечатано с царския пръстен. 13 И изпратиха писмата с бързоходци по всички царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи, млади и стари, деца и жени в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им. 14 Препис от писаното, чрез който щеше да бъде разнесена тази заповед по всяка област, бе обнародван между всички племена, за да бъдат готови за онзи ден. 15 Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; указът бе издаден в столицата Суса. А царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 След тези събития цар Асуир повиши агагеца Аман, сина на Амидата, издигна го и постави стола му над столовете на всичките началници, които бяха около него. 2 И всички царски слуги, които бяха в царската порта, коленичеха и се кланяха на Аман, защото царят беше заповядал така за него. Но Мардохей не коленичеше и не му се кланяше. 3 Затова царските слуги, които бяха в царската порта, казаха на Мардохей: Ти защо престъпваш заповедта на царя? 4 И като му говореха ден след ден, а той не ги слушаше, съобщиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят, тъй като им беше открил, че е юдеин. 5 И когато Аман видя, че Мардохей не коленичеше и не му се кланяше, Аман се изпълни с ярост. 6 Но му се виждаше нищожно да сложи ръка само на Мардохей, защото му бяха казали от кой народ беше Мардохей; затова Аман поиска да изтреби народа на Мардохей, всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир. 7 В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуир, хвърлиха пур, което е жребий, пред Аман последователно за всеки ден от всеки месец до дванадесетия месец, който е месец Адар. 8 И Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между народите по всичките области на твоето царство; и законите им се различават от тези на всеки друг народ и те не изпълняват законите на царя; и не е добре за царя да ги търпи. 9 Ако е угодно на царя, нека се напише заповед да се унищожат; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на настоятелите, за да го внесат в царските съкровищници. 10 Тогава царят извади пръстена си от ръката си и го даде на агагеца Аман, сина на Амидата, притеснителя на юдеите. 11 И царят каза на Аман: Дава ти се среброто, а също и този народ, да направиш с него както ти се вижда добре. 12 Тогава, на тринадесетия ден от първия месец, повикаха царските писари и се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи и на областните управители на всяка област, и на началниците на всеки народ; на всяка област според писмеността ѝ и на всеки народ според езика му; писа се в името на цар Асуир и се подпечата с царския пръстен. 13 И писмата се изпратиха с бързоходци по всичките царски области, за да се изтребят, избият и унищожат всичките юдеи, от момче до старец, и деца и жени, в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им. 14 И за да се издаде заповедта във всяка област, преписът от писмото се оповести между всичките народи, за да бъдат готови за онзи ден. 15 Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед. Разпоредбата се издаде в крепостта Суса. И царят и Аман седнаха да пируват, а градът Суса се смути.